Или тъй му се само стори…
Пепи настръхна. Поиска му се да завие от ужас, не можа, само се обърна и полетя надолу по стръмния склон право през гората, далече от пътеките, без да се спира нито пред повалени дървета, нито пред ями и храсти, нито през канари. С лъвски скок прехвърли триметровата скала, която никой не смееше да прескача, мина бегом по тесния ръб на пропастта и като се търкаляше презглава, стигна под хълма за две минути и половина — нов световен рекорд.
Нахълта в Спортната палата, връхлетя на Валери.
Тъкмо биеше вторият звънец.
— Той… той… — едва издъха Пепи — той е… в галерията…
— Каква галерия?
— На призраците!
— Сигурен ли си?
— Да… Решетката е отворена… Видях! И саркофага на Касиус Клей е пълен с ботуши и кирки… Освен това… каза ми и Лори…
— Лори? Лъже!
— Не! Не! — отчаяно завика Пепи. — Аз дори чух вика на Гърбатко! Честна пионерска! Той умира!
Тия думи бяха казани с такава искрена тревога, че Валери не можеше да не повярва. Веднага изтича при данколовци.
— Тото! — завика той още от вратата. — Тото, Гърбатко е в опасност! Искате ли да му помогнем?
— Фатално и великодушно! — отвърна веднага Тото.
След седем секунди и половина пред скулптурите на входа се събраха всички термалийски състезатели: борците по трика, шахматистите в празнични униформи, развълнувани, готови на всичко.
— Другари! — каза Валери. — Гърбатко е закъсал в Галерията на призраците. Който е съгласен да…
— Кросмайсторе, стига анализи! — прекъсна го Тото. — Да вървим!
И тъкмо да тръгнат, един сопранен глас попита:
— Ами кой ще се състезава тук за честта на „Термалия“?
Тия думи ги спряха. Да, наистина, кой ще остане тук?
— Ти, Пепи! — каза Валери.
— Неее! — писна ужасен главният съдия.
— Да — каза Валери. — Да! Защото само ти си борец и шахматист.
— Не, не и не! — закрещя Пепи, сякаш го колеха. — Нееее!
— Пепи! — процеди през зъби Валери. — В този момент само ти можеш да защитиш честта на „Термалия“ и в двете дисциплини. Другари! — викна той. — Който е съгласен Пепи да ни представлява в окръжните състезания, да вдигне ръка! Единодушие! Пепи, оставаш! Върви и се обличай!
И без повече приказки абдулабайци и данколовци тръгнаха.
Звучеше третият звънец.
Строен, широкоплещ, синеок, къдрав и красив като ангелче от италианските картини, Пепи остана сам и не проумяваше как тъй другарите му го оставят да се бори срещу целия окръг, когато там горе загива човекът, когото тъй много обича…
И заплака. Заплака с чисто детски сълзи.
Но тръгна към съблекалнята.
В тежкото бягане с препятствия към върха на хълма пръв стигна Белия облак. Добра се до саркофага на Касиус Клей, обу ботуши, взе няколко свещи, нарами кирка и когато другите дойдоха, той бе вече готов.
— Ванко! — разпореди се той авторитетно. — Тичай до канцеларията и звъни на пожарната команда! Ганко и Данко, потърсете още екипировка! Сега ние ще образуваме една спасителна група и веднага ще влезем в галерията, а щом бъде, готова втората, да ни последва. Хайде!
Валери, Спас, Тото и Тони-48 нахлузиха ботуши, грабнаха кирки и лопати, прибраха последните свещи и фенери и съпроводени от уплашеното мълчание на другите, влязоха в Галерията на призраците.
Пръв вървеше Спас Дългия, последен Валери. Светлинките на фенерите се мятаха по стените, свещите мигаха, ботушите шумно се влачеха по земята.
А отвътре пълзеше онова, прилично на разпаряне на копринен плат ахкане; „Пааах!“, и думкаха тъпите удари на срутванията: „Туп!… Туп!“…
От горещините ли, от влагата ли, но след последното проникване на абдулабайци галерията като че се бе променила. Многобройни земни маси препречваха пътя, задръстваха страничните входове, образувайки странни и страшни фигури. И още при третото разклонение Спас се спря:
— А сега накъде?
— Наляво! — отвърна Тото.
— Пещерата е надясно! — обади се Валери.
— Наляво е! — упорито повтори Тото.
— Ти пък откъде знаеш! Да не си влизал някога тук?
— Влизал съм я!
— Лъжеш!
— Ако лъжа, да пукна! Даже съм донесъл от пещерата цяла пушка!
— Никакви пушки няма там! — изсмя се Валери. — В пещерата има само луканки, сиренета, мед и халви…
— Ааа, тъй, значи! — гръмогласно се провикна Тото. — Вие сте, значи, фаталните крадци, дето ограбвате складовете на „Хранителни стоки“!