Стигнаха пред разклонението във формата на буква Г.
— Сега накъде? — попита Валери.
— С коня от c4 на д2 — отвърна Тото, без да се замисля.
Валери го стрелна изненадано с очи, но направи хода. Намери се в другата галерия и продължи нататък. Вървяха все по-бавно, Тото все по-уморено лъхтеше.
— Да ти помогна ли? — попита Валери.
— Върви, върви, от кекави кросмайстори помощ не ис…
Не завърши. Земята се разтърси. Със светкавичен рефлекс на опитен борец Тото положи Гърбатко на пода и го прикри с тялото си. Огромната маса земя и камъни, която се откърти от свода, с трясък се сгромоляса върху него. После всичко утихна.
Валери се върна към тях — те мълчаха.
— Тото, ей, Тото! — завика той. — Тотоооо! — И яростно загреба пръстта с ръце. Тото се пораздвижи, отхвърли пръстта от гърба си и бавно се изправи, мъчейки се да измъкне дясната си ръка изпод купчина камъни. И силно изпъшка.
Валери отмести няколко големи отломъка, освободи ръката. Тя безпомощно увисна…
Но под Тото учителят бе непокътнат…
— Какво ти стана? — попита Валери.
— Не знам… Не мога да я мърдам… Сигурно е фатално счупена…
Опита се още веднъж да я вдигне, не можа. Тогава седна до лежащия сред пръстта учител и беззвучно заплака.
— Ами сега… — хлипаше той. — Как ще го измъкнем оттук?
— Ще изтичам да потърся помощ.
— Ще се загубиш… Тук е безпощадно объркано.
Валери захапа устни, погледна тежко хриптящия Гърбатко, стенещия Тото и взе решението дори без да се замисли. Просна се по корем и така, както бе упражнявал много пъти при тренировки по борба, пъхна се под Гърбатко, после с невероятно усилие, бавно, много бавно го повдигна, докато се изправи напълно. Сега вече бе по-лесно. Прихвана с лявата си ръка висящите пред лицето му тънки китки на Гърбатко, а с дясната помогна на Тото да стане.
— Хайде! — рече той.
И тръгна. С Гърбатко на плещите си и с Тото, увиснал на десницата му.
Намираха се пред голямото кръстовище.
— Накъде сега? — попита Валери.
— С царицата от eЗ на e7 — изпъшка Тото.
Валери направи хода — пое право напред.
И вървеше, вървеше… И в ума му се въртяха безредни мисли, фигури, думи, цифри и все по-упорито му се набиваше някаква задача за един човек, който носи на гърба си 60 килограма в продължение на 20 минути на разстояние 654 метра и за това, че тази енергия е достатъчна да освети един тристаен апартамент през целия месец юли… И му се струваше, че ако направи още една крачка, ще падне; ще захлупи лице в калта и ще престане да диша.
Но не падаше, не преставаше да диша и с корава непреклонност, целият превърнат във воля, вървеше, вървеше, вървеше… Над него се люшкаше главата на учителя, до него креташе Тото…
Опряха до още едно разклонение.
— Накъде? — попита той и му се стори, че от устата му не излиза никакъв звук.
— С офицера от h7 на cЗ — отвърна също тъй безгласно Тото.
Валери мина по диагонала.
Пред очите му тъмнееше, краката му се подгъваха. Да, наистина, колко крушки по 200 вата ще подхрани енергията, която изразходва той сега на всяка крачка? Колко?… Колко?… Направи още една крачка… И още една… И още…
Отсреща се задаваше някакво червеникаво сияние. И шумове! И задавени викове!… Призракът! Да, призракът!
Валери коленичи и бавно полегна встрани. И последното нещо, което усети, бяха ръцете на учителя, които го бяха прегърнали около врата.
На двайсет и седмия ход положението върху първо табло се усложни толкова много, че Пепи дълго мисли: а сега накъде? Инженерът от кондензаторния завод насмешливо кривеше устни и го наблюдаваше: този ли маляк с мокро от пот трико и с белези от сълзи по лицето ще го победи?
Пепи затвори очи и отново, за кой ли път вече, видя Тото и Валери, видя Гърбатко, ниските сводове на галерията, задушния мрак. И кой знае защо си спомни диагонала на последното разклонение. Усмихна се на себе си: а защо пък не? Ходът никак не е лош!… Вдигна белополия си офицер и го премести от c2 на h7, като блокира противниковия топ.
Инженерът престана да криви устни, свали очила и внимателно се вгледа в позицията. Гледа дълго, най-после взе белия офицер с топа, но откри царския си фланг. Пепи само това и чакаше и се вмъкна с коня чак до шестия хоризонтал, като даде шах. Инженерът дръпна царя си в ъгъла, но това бе вече ариергардна маневра. Пепи заигра по-поривисто, по-стремително, сключвайки обръча около черните.