— Синът ти — рече Сантер — е предмет на постоянен страх за съвета на Тампъл. Съзаклятниците работят именно заради това момче. Те се надяват да ви отведат от тук всичките. Добре, нека дойдат!… Тизон!… Извикайте Тизон!
Тизон бе нещо като слуга, натоварен да прислугва на затворниците. Той се яви веднага. Беше четиридесетгодишен човек с мургаво, грубо, диво лице, черна рошава коса, която почти влизаше в очите му.
— Тизон — рече Сантер, — кой снощи донесе яденето на затворниците?
Тизон каза някакво име.
— Ами бельото? Кой им носи бельото?
— Дъщеря ми.
— Дъщеря ти перачка ли е?
— Разбира се.
— И ти й позволяваш да пере дрехите на тези затворници?
— Защо да не ги пере? Вместо някой друг да взема парите, защо да не ги взема дъщеря ми. За това ние получаваме пари не от тираните, а народни пари, нали народът плаща за тях!
— Казано ти е най-внимателно да оглеждаш долните дрехи на тези хора.
— А да не би да не ги преглеждам? Вчера например в кошницата забелязах една кърпа, вързана на два възела, и начаса я отнесох в съвета. Съветът заповяда на жена ми да я предаде на госпожа Капет, без да й каже нещо.
При споменаването на кърпата, завързана на два възела, кралицата трепна, очите й радостно се отвориха и двете с госпожа Елизабет се спогледаха.
— Тизон — каза Сантер, — дъщеря ти е гражданка, чийто патриотизъм никой не оспорва. Но от днес нататък няма да стъпи повече в Тампъл!
— Ох, Боже мой, какво казвате! — възкликна Тизон. — Как, нима повече няма да мога да виждам своята дъщеря, освен когато излизам навън?
— Ти няма да излизаш вече от Тампъл — отговори Сантер. Тизон се огледа, без да може да спре на нещо силно уплашения си поглед.
— Няма да излизам вече навън! — извика той. — А, така ли?! Добре! Щом като е тъй, аз пък ще изляза съвсем. Давам си оставката, аз не съм нито предател, нито аристократ, за да ме държите затворен завинаги тук. Казвам ви, ще си изляза съвсем!
— Гражданино — възрази Сантер, — изпълнявай заповедите на комуната и мълчи. Иначе, можеш да бъдеш сигурен, ще те сполети нещо. Оставаш тук и наблюдаваш всичко, каквото става. Тук и наоколо! Предупреждавам те, има хора, поставени специално да наблюдават какво вършиш ти самият, разбра ли!
В това време кралицата, на която й се бе сторило, че вече са я забравили, полека-лека се окопитваше и беше започнала да нагласява сина си в леглото.
— Извикай веднага жена си — нареди Сантер на Тизон. Тизон безмълвно се покори. Заплахите на Сантер го бяха направили кротък като агънце.
Жената се появи.
— Ела тук, гражданко — рече Сантер. — Ние ще излезем навън, а през това време ти ще претърсиш най-внимателно тези затворници.
— Знаеш ли, жено, искат да направят така, че да не излизаме вече от тук — каза Тизон на жена си. — И да не пускат дъщеря ни да влиза в Тампъл.
— Как? Не ще пускат тук дъщеря ни? Значи повече да не я видим!
Тизон кимна.
— Какво ми се казва тук на мен? — обърна се съпругата на Тизон към Сантер.
— Казва ти се, че ще направим рапорт до съвета в Тампъл и че съветът ще реши. А засега…
— Какво засега… Та аз искам да видя дъщеря си!
— Мълчи! — викна Сантер. — Ние те повикахме тук, за да претърсиш затворниците. Първо ги претърси, а после ще видим за дъщеря ти…
— Но… как…
— Хайде — изгуби търпение Сантер. — Виждам, че както е тръгнало, ще си имаме разправии.
— Жено, направи каквото ти казва гражданинът генерал. А после, както казва и той самият, ще видим… — обади се Тизон.
Тизон погледна генерала с покорна, угодническа усмивка.
— Добре — склони жената. — Хайде, излезте навън, ще свърша онова, което ми наредихте.
Мъжете излязоха.
— Драга моя госпожа Тизон — рече кралицата, — повярвай на думите ми…
— Не вярвам в нищо, гражданко Капет — възрази злобно жената. — В нищо не вярвам освен в това, че ти си причината за всички народни нещастия. Имай късмет само да намеря нещо подозрително в дрехите ти, после ще видиш…
Четирима мъже стояха все още до вратата на стаята, за да се намесят, в случай че кралицата окаже някаква съпротива.
Жената започна най-напред от кралицата.
В дрехите й беше открита кърпа, вързана на три възела. За нещастие, виждаше се, че тя като че ли е приготвена да послужи за отговор на кърпата, за която беше споменал Тизон. Освен това бяха открити и молив, черковна кърпа и червен восък.
— Така си и знаех — отбеляза жената. — Хубаво им казвах аз на стражите, че тази австрийка пише писма! Онзи ден върху свещника забелязах капка червен восък.