И изведнъж самият лорд Пийк се понесе през калта и изкачи стъпалата на платформата на херолда; мокрият плащ плющеше зад него.
— Предадени сме! — извика той. — Блъдрейвън има шпионин сред нас. Драконовото яйце е откраднато!
Сир Джон Цигуларя обърна коня си.
— Моето яйце? Как е възможно? Лорд Бътъруел държи стража пред спалнята си денем и нощем.
— Стражата е избита — заяви лорд Пийк. — Но един назова убиеца, преди да умре.
„Да не би да възнамерява да обвини мен?“ — запита се Дънк. Поне десетина мъже го бяха видели да докосва драконовото яйце предишната нощ, след като отнесе лейди Бътъруел в леглото на лорд съпруга й.
Пръстът на лорд Гордън посочи обвинително надолу.
— Ето го там. Синът на курвата. Хванете го.
Сир Глендън Кълбото вдигна объркано глава от отсрещната страна на арената. За момент сякаш не проумяваше какво става, докато не видя мъжете, втурнали се към него от всички страни. Тогава момчето се раздвижи по-бързо, отколкото Дънк можеше да повярва, че е възможно. Мечът му бе наполовина изваден от ножницата, когато първият мъж го докопа за гърлото. Кълбото се отскубна от хватката, но други двама се нахвърлиха върху него. Блъснаха го и го събориха в калта. Други ги наобиколиха с викове и ритници. „Можеше да съм на негово място“ — осъзна Дънк. Чувстваше се безпомощен като в Ашфорд, когато му казаха, че трябва да изгуби ръка и крак.
Алин Кокшоу го дръпна назад.
— Стойте настрана, ако искате да намерите скуайъра си.
Дънк се обърна към него.
— Какво искате да кажете?
— Може и да знам къде да намерите момчето.
— Къде? — Дънк не беше в настроение за игрички.
В другия край на арената сир Глендън беше изправен грубо на крака и притиснат между двама стражници с ризници и полушлемове. От калта беше станал кафяв от кръста до глезените, а по бузите му се стичаше кръв и дъждовни капки. „Кръвта на герой“ — помисли си Дънк, докато Черния Том се спешаваше пред пленника.
— Къде е яйцето?
От устата на Кълбото също течеше кръв.
— Защо ми е да крада яйцето? И без това щях да го спечеля.
„Да — помисли си Дънк. — А те не могат да позволят подобно нещо.“
Черния Том цапардоса Кълбото в лицето с брониран юмрук.
— Претърсете дисагите му — нареди лорд Пийк. — Ще открием драконовото яйце добре увито и скрито, обзалагам се.
— Така и ще стане — тихо рече лорд Алин. — Елате с мен, ако искате да намерите скуайъра си. Сега моментът е най-подходящ, докато всички са заети.
Не изчака отговор.
Дънк се принуди да го последва. Само с три дълги крачки се озова плътно до лордчето.
— Ако сте направили нещо на Ег…
— Не си падам по момчета. Насам. И по-живо.
Дънк тръгна след него през някаква арка, надолу по кални стъпала и зад един ъгъл, като газеше в локвите. Придържаха се близо до стените, скрити в сенките. Накрая спряха в закрит двор, застлан с гладки хлъзгави камъни. От всички страни ги притискаха сгради. В средата на двора имаше кладенец с ниска каменна стена.
„Доста е усамотено“ — помисли си Дънк. Мястото не му се нравеше. Старите инстинкти го накараха да посегне към меча си още преди да си спомни, че Охлюва бе спечелил оръжието му. Докато шареше с ръка там, където би трябвало да е ножницата, в кръста му се опря острието на нож.
— Обърнете ли се, ще ви извадя бъбрека и ще го дам на готвачите на Бътъруел да го изпекат за пира. — Върхът на ножа настоятелно продупчи кожения жакет. — Към кладенеца. И без резки движения, сир.
„Ако е хвърлил Ег в кладенеца, ще му трябва нещо повече от това детско ножче, за да оцелее.“ Дънк бавно тръгна напред. Усещаше как гневът изпълва корема му.
Острието изчезна.
— Сега можете да се обърнете с лице към мен, странстващи рицарю.
Дънк се обърна.
— Милорд. Това заради драконовото яйце ли е?
— Не. Заради дракона. Наистина ли си мислехте, че ще стоя и ще гледам как го крадете? — Сир Алин направи кисела физиономия. — Изобщо не биваше да се доверявам на онзи нещастник Охлюва, че ще ви убие. Ще си взема златото обратно, до последната монета.
„Този ли? — помисли си Дънк. — Нима това тлъсто парфюмирано лордче с тестено лице е моят таен враг?“ Не знаеше дали да се смее, или да плаче.
— Сир Утор заслужи златото си. Просто имам корава глава, това е.
— Така изглежда. Назад.
Дънк направи крачка назад.
— Още една. И още една.
Още една крачка и Дънк стигна до оградата на кладенеца. Кръстът му опря в камъните.
— Седнете на ръба. Нали не се страхувате от малко къпане? Така или иначе едва ли ще станете по-мокър.
— Не мога да плувам. — Дънк постави ръка на ръба на кладенеца. Камъните бяха мокри. Един се размърда под натиска на дланта му.