— Закъсняхте за пира, сир — каза той, докато си слагаше ръкавиците. — И виждам, че отново носите меч.
— Ще си получите откупа за него, ако това ви тревожи. — Дънк беше зарязал съсипания си щит и бе наметнал плаща върху ранената си ръка, за да скрие кръвта. — Освен ако не умра. Тогава спокойно можете да ограбите трупа ми.
Сир Утор се разсмя.
— Храброст ли надушвам, или просто глупост? Двете миризми много си приличат, доколкото си спомням. Още не е късно да приемете предложението ми, сир.
— По-късно е, отколкото предполагате — предупреди го Дънк.
Не изчака отговора на Ъндърлийф, а мина покрай него и се насочи към двойната врата.
Голямата зала миришеше на ейл, пушек и мокра вълна. В галерията горе тихо свиреха музиканти. Смях долиташе от високите маси, където сир Кирби Пим и сир Лукас Нейленд се състезаваха по надпиване. Горе на подиума лорд Пийк говореше настойчиво на лорд Костейн, а новата невяста на Амброз Бътъруел седеше изоставена на високия си стол.
Под солта Дънк откри сир Кайл да дави мъките си в ейла на лорд домакина. Паницата му беше пълна с гъста яхния от храната, останала от предишната нощ. „Купа кафяво“, така наричаха това ястие в кръчмите в Кралски чертог. Стомахът на сир Кайл явно не можеше да се справи с деликатеса. Яхнията беше изстинала, без да я е докоснал, а върху кафявото лъщеше слой мазнина.
Дънк се настани на пейката до него.
— Сир Кайл.
Котака кимна.
— Сир Дънкан. Желаете ли малко ейл?
— Не. — Точно сега ейлът беше последното, което му трябваше.
— Нещо не сте добре ли, сир? Простете ми, но изглеждате…
„… по-добре, отколкото се чувствам.“
— Какво направиха с Глендън Кълбото?
— Отведоха го в тъмницата. — Сир Кайл поклати глава. — Курвенски син или не, момчето никога не ми е приличало на крадец.
— Защото не е.
Сир Кайл присви очи към него.
— Ръката ви… как…?
— Кинжал.
Дънк се обърна към подиума и се намръщи. Днес се беше разминал на два пъти със смъртта. Знаеше, че за повечето хора това е предостатъчно. „Дънк дръвника, тъп като стена на замък.“ Изправи се на крака.
— Ваше височество.
Неколцина на съседните пейки оставиха лъжиците си, прекъснаха разговорите и се обърнаха към него.
— Ваше височество — повтори Дънк, този път по-високо, и закрачи по мирския килим към подиума. — Демън.
Половината зала се смълча. На високата маса онзи, който наричаше себе си Цигуларя, се обърна усмихнат към него. Дънк видя, че е облякъл тъмновиолетова туника за пира. „За да подчертае цвета на очите си.“
— Сир Дънкан. Радвам се, че сте с нас. Какво желаете от мен?
— Справедливост — каза Дънк. — Справедливост за Глендън Кълбото.
Името отекна от стените и за миг сякаш всеки мъж, жена и дете в залата се вкамениха. После лорд Костейн стовари юмрук върху масата и изрева:
— Той заслужава смърт, а не справедливост!
Десетина гласа повториха думите му като ехо.
— Той е копеле — заяви сир Харберт Пейдж. — Всички копелета са крадци или по-лошо. Кръвта си казва своето.
За момент Дънк изпита отчаяние. „Сам съм тук.“ Но тогава сир Кайл Котака се надигна от масата. Олюляваше се, но съвсем леко.
— Момчето може и да е копеле, почитаеми лордове, но е копеле на Метеора — Огненото кълбо. Точно както посочи сир Харберт. Кръвта си казва своето.
Демън се намръщи.
— Никой не тачи Огненото кълбо повече от мен — рече той. — Няма да повярвам, че този лъжлив рицар е от неговото семе. Той открадна драконовото яйце, като междувременно уби трима добри мъже.
— Нищо не е крал и никого не е убивал — настоя Дънк. — Ако са били убити трима мъже, търсете убиеца другаде. Ваше височество знае не по-зле от мен, че сир Глендън през целия ден бе на двора и участваше в двубой след двубой.
— Така е — призна Демън. — На мен самия ми беше чудно. Но драконовото яйце бе открито сред вещите му.
— Нима? И къде е то сега?
Сир Гормън Пийк се изправи и го изгледа ледено.
— На сигурно място и добре охранявано — властно заяви той. — И какво ви засяга това, сир?
— Донесете го — каза Дънк. — Бих искал да го видя отново, милорд. Снощи го зърнах само за миг.
Пийк присви очи.
— Ваше височество — обърна се той към Демън. — Научавам, че този странстващ рицар е пристигнал в Бели стени със сир Глендън, без да е поканен. Като едното нищо може да е съучастник.
Дънк не му обърна внимание.
— Ваше височество, драконовото яйце, открито от лорд Пийк сред вещите на сир Глендън, е било поставено там от самия него. Нека го покаже, ако може. Сам го огледайте. Обзалагам се, че ще се окаже просто изрисуван камък.