— Желаете да се включите в игрите, тъй ли? — попита принц Белор. — Това решава главният уредник на игрите, но не виждам причина да ви откаже.
Стюардът кимна.
— Както кажете, милорд.
Дънк понечи да изломоти нещо за благодарност, но принц Мекар го прекъсна:
— Добре, сир, благодарен сте. Хайде, оставете ни сега.
— Трябва да извините благородния ми брат, сир — каза принц Белор. — Двама от синовете му са се залутали по пътя насам и той се бои за тях.
— Пролетните дъждове са повишили много от потоците — каза Дънк. — Може би принцовете само са се забавили.
— Не дойдох тук за да взимам съвет от странстващ рицар — заяви принц Мекар на брат си.
— Можете да си ходите, сир — обърна се любезно принц Белор към Дънк.
— Да, милорд. — Той се поклони и се обърна.
Но преди да е излязъл, принцът извика след него:
— Сир. Още нещо. Не сте от кръвта на сир Арлън, нали?
— Да, милорд. В смисъл, не. Не съм.
Принцът кимна към очукания щит на ръката на Дънк и крилатия бокал на него.
— По закон само роден син има право да наследи доспехите на рицар. Трябва на всяка цена да си намерите нов девиз, сир, свой собствен герб.
— Ще си намеря. Отново ви благодаря, ваше височество. Ще се бия храбро, ще видите.
„Храбро като Белор Копиетрошача“, казваше често старецът.
Винарите и продавачите на наденици въртяха оживена търговия, а курвите обикаляха дръзко между щандове и павилиони. Някои бяха достатъчно хубави, особено едно червенокосо момиче. Дънк неволно се зазяпа в гърдите й, както подскачаха под хлабавата й риза, докато кършеше бедра покрай него. Помисли за среброто в кесията си. „Мога да я имам, ако поискам. Звънът на монетите ми ще й хареса и бих могъл да я заведа до бивака ми и да я имам цялата нощ, ако поискам.“ Не беше лягал с жена, а доколкото знаеше, можеше да умре още в първия си двубой. Турнирите можеше да са опасни… но курвите също можеше да са опасни, старецът го бе предупреждавал за това. „Може да ме ограби, докато спя, и какво ще направя тогава?“ Така че когато червенокосото момиче му хвърли поглед през рамо, Дънк поклати глава и се отдалечи.
Намери Ег при кукленото представление, седнал на земята с кръстосани крака и придърпал качулката на наметалото си напред, за да скрие голата си глава. Момчето се беше уплашило да влезе в замъка, което Дънк си обясни колкото със срам, толкова и с плахост. „Смята се за недостоен да се меси с лордове и дами, за принцове да не говорим.“ Същото беше и с него, докато бе малък. Светът извън Квартала на бълхите беше колкото възбуждащ, толкова и плашещ. „На Ег Буцата му трябва време, нищо повече.“ Засега като че ли беше по-добре да даде на малкия няколко медни петака и да го остави да се позабавлява сам между щандовете, отколкото да го мъкне със себе си в замъка против желанието му.
Тази сутрин кукловодите играеха историята за Флориан и Джонквил. Дебелата жена от Дорн движеше Флориан в пъстрите му доспехи, докато високото момиче държеше конците на Джонквил.
— Никакъв рицар не сте — говореше, докато устата на куклата се отваряха и затваряха. — Познавам ви. Вие сте Флориан Глупака.
— Да, милейди — отвърна другата кукла коленичила. — Най-големият глупак, живял някога, и също толкова голям рицар.
— Глупак и рицар? — удиви се Джонквил. — Никога не бях чувала такова нещо.
— Мила лейди — рече Флориан, — всички мъже са глупаци и всички мъже са рицари, опре ли до жени.
Беше добро представление, тъжно и мило едновременно, с оживен бой с мечове накрая и един хубаво изрисуван великан. Когато свърши, дебелата жена тръгна между тълпата да събира монети, докато момичето заприбира куклите.
Дънк взе Ег и отидоха при момичето.
— Милорд? — Тя го погледна косо, с лека усмивка. Беше с една глава по-ниска от него, но все пак по-висока от всички други момичета наоколо.
— Много хубаво беше — заговори Ег въодушевено. — Харесва ми как ги карате да се движат, Джонквил и дракона, и всички. Видях едно куклено представление миналата година, но всички се движеха много рязко. Вашите са по-плавни.
— Благодаря ти — отвърна тя любезно на момчето.
— Фигурите ви също са добре изваяни — каза Дънк. — Драконът особено. Страшен звяр. Сами ли си ги правите?
Тя кимна.
— Чичо ми ги изрязва. Аз ги рисувам.
— Би ли могла да ми нарисуваш нещо? Имам монети да си платя. — Смъкна щита от рамото си и го обърна да й го покаже. — Трябва да ми се нарисува нещо върху бокала.