— Ег? — Дънк скочи на крака. — Какво търсиш тук?
— Аз съм оръженосецът ви — каза момчето. — Някой ще трябва да ви снаряжи, сир.
— Лорд баща ти знае ли, че си напуснал замъка?
— Богове милостиви, надявам се, че не. — Дерон Таргариен разкопча токата на наметалото си и го остави да се смъкне от раменете му.
— Вие?! Луд ли сте да идвате тук? — Дънк измъкна ножа си от канията. — Би трябвало да натикам това в корема ви.
— Може би — призна принц Дерон. — Макар че бих предпочел да ми налеете чаша вино. Вижте ръцете ми. — Вдигна едната и им показа как трепери.
Дънк пристъпи намръщен към него.
— Не ме интересуват ръцете ви. Вие излъгахте за мен.
— Трябваше да кажа нещо, когато баща ми настоя да разбере къде се е дянало братчето ми — отвърна принцът. Настани се, без да обръща внимание на Дънк и ножа му. — Честно казано, не бях и разбрал, че Ег го няма. Не беше на дъното на чашата ми, а не бях погледнал настрани, тъй че… — Дерон въздъхна.
— Сир, баща ми ще се включи към седемте обвинители — намеси се Ег. — Помолих го да не го прави, но не иска да ме слуша. Казва, че това е единственият начин да спаси честта на Ерион и на Дерон.
— Не че съм молил да спасяват честта ми — каза кисело принц Дерон. — Който я е взел, може да си я задържи, все ми е едно. Сир Дънкан, уверявам ви, нямате основания да се боите от мен. Единственото, което не харесвам повече от конете, са мечовете. Тежки са и са зверски остри. Ще се постарая да изглеждам доблестно в първия сблъсък, но след това… сигурно бихте могли да ми нанесете един хубав удар отстрани по шлема. Да изкънти, но не прекалено силно, ако схващате намека ми. Не мога да се меря с братята си, стане ли дума за бой, танци, мислене и четене на книги, но никой от тях не може да стъпи на малкия ми пръст в лежането в калта в несвяст.
Дънк само го зяпна, зачуден дали принцът не се опитва да го изиграе.
— Защо дойдохте?
— За да ви предупредя срещу какво се изправяте — отвърна Дерон. — Баща ми е заповядал Кралската гвардия да се бие с него.
— Кралската гвардия? — повтори Дънк стъписано.
— Е, тримата, които са тук. Слава на боговете, че чичо Белор остави другите четирима в Кралски чертог с височайшия ни дядо.
Ег уточни имената:
— Сир Роланд Крейкхол, сир Донел от Дъскъндейл и сир Вилем Вайлд.
— Нямат голям избор по въпроса — каза Дерон. — Заклели са се да бранят живота на краля и кралската фамилия, а с братята ми сме от кръвта на дракона, боговете да са ни на помощ.
Дънк преброи на пръсти.
— Така ставате шест. Кой е седмият?
Принц Дерон сви рамене.
— Ерион ще намери някого. Ако се наложи, ще си купи поборник. Злато не му липсва.
— Вие с кого разполагате? — попита Ег.
— С братовчеда на Раймън сир Стефон.
Дерон потръпна.
— Само един?
— Сир Стефон отиде при свои приятели.
— Аз мога да доведа хора — каза Ег. — Рицари. Мога.
— Ег. Ще се бия с братята ти — каза Дънк.
— Но Дерон няма да го нараниш — отвърна момчето. — Той ти каза, че ще падне сам. А Ерион… когато бях малък, идваше в спалнята ми нощем и опираше ножа си между краката ми. Много му били братята, казваше, може би някоя нощ щял да ме направи своя сестра, та после да може да се ожени за мен. Хвърли и котето ми в кладенеца. Казва, че не е, но той винаги лъже.
Принц Дерон сви уморено рамене.
— Ег казва истината. Ерион е голям изверг. Въобразява си, че е дракон в човешки облик, знаете ли. Затова се вбеси толкова от кукленото представление. Жалко, че не се е родил Фосоуей, тогава щеше да си въобразява, че е ябълка, и всички щяхме да сме в много по-голяма безопасност, но това е положението. — Наведе се, вдигна падналото си наметало и изтръска дъждовната вода от него. — Трябва да се промъкна в замъка, преди баща ми да се е зачудил защо толкова се бавя с точенето на меча си, но преди да тръгна, искам да си кажем нещо насаме, сир Дънкан. Ще ме придружите ли?
За миг Дънк изгледа младия принц подозрително.
— Както желаете, ваше височество. — Прибра камата си в канията. — Трябва да взема и щита си.
— А ние с Ег ще потърсим рицари — обеща Раймън.
Принц Дерон стегна наметалото около врата си и придърпа качулката. Дънк го последва навън в тихия дъжд. Тръгнаха към фургоните на търговците.
— Сънувах ви — каза принцът.
— Казахте ми го в хана.
— Нима? Е, вярно е. Сънищата ми не са като вашите, сир Дънкан. Моите се сбъдват. Плашат ме. Вие ме плашите. Сънувах вас и мъртъв дракон, видите ли. Невероятен звяр, огромен, с толкова големи криле, че можеха да покрият цялата тази ливада. Беше паднал върху вас, но вие бяхте жив, а драконът беше мъртъв.