„Ако имаше и най-малката представа кой си, щеше да се напикае, преди да ти е посегнал и с пръст.“
— И мен ме е щипал. — Дънк беше забравил за това, докато думите на Ег не му го напомниха. Сир Бенис и сир Арлън бяха от неколцината рицари, наети от един търговец от Дорн да го пазят от Ланиспорт до Принцовия проход. Дънк не беше по-голям от Ег тогава, макар и по-висок. „Щипеше ме под мишницата толкова силно, че оставяше оток. Пръстите му бяха като железни клещи, но никога не казвах на сир Арлън.“ Един от другите рицари беше изчезнал край Каменна септа и дрънкаха, че Бенис му разпрал корема в свада. — Ако пак те ощипе, кажи ми и ще сложа край на това. Дотогава няма да ти струва кой знае какво да се грижиш за коня му.
— Някой трябва да го прави — съгласи се Ег. — Бенис никога не го четка. Никога не му чисти яслата. Дори име не му е дал!
— Някои рицари изобщо не дават имена на конете си — каза му Дънк. — Така, когато загинат в битка, скръбта не е толкова тежка. Винаги ще се намерят други коне, но е тежко да загубиш верен приятел. — „Така поне казваше старецът, но изобщо не спазваше съвета си. Даваше име на всеки кон, който имаше.“ Дънк също. — Ще видим колко мъже ще дойдат при кулата… но дали ще са пет, или петдесет, ще трябва да го правиш и за тях.
Ег го погледна възмутено.
— Трябва да слугувам и на селяните?
— Не да слугуваш. Да помагаш. Трябва да ги превърнем в бойци. — „Стига Вдовицата да ни остави достатъчно време.“ — Ако боговете са добри, някои от тях ще са имали малко войнишка служба преди, но повечето ще са зелени като лятна трева, свикнали повече с мотиките, отколкото с копията. Все пак може да дойде ден, когато животът ни ще зависи от тях. На колко беше, когато за пръв път хвана меч?
— Малък бях, сир. Мечът беше от дърво.
— Селските момчета също се бият с дървени мечове, само дето техните са пръчки и отчупени клони. Ег, тези мъже може да ти се сторят глупави. Няма да знаят правилните имена за частите на бронята или гербовете на Великите домове, или кой крал е премахнал правото на лорда на първата нощ… но все пак се отнасяй уважително с тях. Ти си скуайър, роден с благородна кръв, но все още си момче. Повечето от тях ще са пораснали мъже. Един мъж си има своята гордост, колкото и скромен да е произходът му. Ти би изглеждал също толкова объркан и глупав в селата им. Ако се съмняваш, иди прекопай една леха и острижи една овца, и ми кажи имената на всички треви и диви цветя в Леса на Уат.
Момчето помисли малко.
— Бих могъл да ги науча на гербовете на Великите домове и как кралица Алисан убедила крал Джеерис да премахне „първата нощ“. А те могат да ме научат кои треви са най-добри за правене на отрови и дали зелените трънки са безопасни за ядене.
— Могат — съгласи се Дънк. — Но преди да си стигнал до крал Джеерис, най-добре ще ни помогнеш, като ги научиш как да използват копие. И не яж нищо, което Майстер не иска да яде.
На другия ден десетина пишман воини се стекоха в Стендфаст и се струпаха на двора сред пилците. Единият беше много стар, други двама — прекалено млади, а едно мършаво момче се оказа мършаво момиче. Тях Дънк върна да се приберат по селата си и останаха осем: трима Уат, двама Уил, Лем, Пейт и тъпакът Големия Роб. „Жалка тайфа“, помисли си неволно Дънк. Здравите чаровни селски момчета, които печелеха сърцата на благородните девици в песните, ги нямаше никакви. Мъжете бяха кой от кой по-мръсни. Лем гонеше петдесетте, а очите на Пейт сълзяха. Лем и Пейт бяха единствените, които бяха служили преди — бяха ходили със сир Юстас и синовете му да се бият в Бунта на Блекфир. Другите шестима бяха точно толкова неопитни, колкото се беше опасявал. И всички имаха въшки. Двама от тримата Уат бяха братя.
— Майка ви сигурно не е знаела друго име — изсмя се Бенис.
Колкото до оръжия, носеха една коса, три мотики, стар нож и здрави дървени криваци. Лем имаше наострен дълъг прът, който можеше да мине за копие, а един от двамата Уил измърмори, че го бивало в мятането на камъни.
— Страхотно, имаме си проклет требушет — каза Бенис. След това човека вече го знаеха като Треб.
— Някой от вас има ли опит с дълъг лък? — попита ги Дънк.
Мъжете се разшаваха неловко, докато кокошките кълвяха по земята около тях. Пейт със сълзливите очи най-после отвърна:
— Да ме прощавате, сир, но милорд не ни разрешава лъкове. Сърните на Озгри са за пъстрите лъвове, не за такива кат’ нас.
— Ще получим ли мечове, шлемове и ризници? — попита нетърпеливо най-младият от тримата Уат.
— Разбира се — рече Бенис. — Веднага щом убиеш някой рицар на Вдовицата и му съблечеш проклетия труп. Гледай да бръкнеш и в задника на коня му, там ще му намериш среброто. — Ощипа младия Уат под мишницата — момчето изпищя от болка — и след това поведе всички към Леса на Уат да отрежат няколко копия.