Сам Гърбиците беше сложил осем сламеника в подземието, тъй че щом коремите им се напълниха, всички легнаха да спят. Бенис се задържа колкото да изгледа Дънк с отвращение.
— Сир Негодния е трябвало да нашиба още няколко селски пачаври, докато все още е имал малко мъзга в жалките си старчески топки — изръмжа той. — Ако беше посял добра реколта копелета, можеше да има няколко войници сега.
— Не изглеждат по-зле от всеки селяшки набор. — Дънк беше вървял в поход с няколко такива като скуайър на сир Арлън.
— Мда. До две седмици може и да се научат да се опрат на друга тайфа селяци — каза сир Бенис. — Но срещу рицари? — Поклати глава и се изплю.
Кладенецът на Стендфаст беше под мазетата, в една влажна килия със стени от камък и пръст. Там жената на Сам Гърбиците киснеше, търкаше и бухаше дрехите, преди да ги занесе горе на покрива да съхнат. Голямото каменно корито се използваше и за къпане. За къпането трябваше да се вади вода от кладенеца ведро след ведро, да се сложи да заври на огнището в голям железен котел, да се излее котелът в коритото, после същата процедура да започне отново. Трябваха четири ведра, за да се напълни котелът, и три котела, за да се напълни коритото. Сир Бенис казваше, че това искало прекалено много работа, поради което гъмжеше от въшки и бълхи и миришеше на мухлясало сирене.
Дънк поне разполагаше с Ег, за да му помогне, когато изпиташе ужасна нужда от хубаво къпане, както тази вечер. Момчето вадеше водата в мрачно мълчание и почти не говореше, докато тя се топлеше.
— Ег? — попита Дънк, когато и последният котел завря. — Нещо не е наред ли? — И понеже Ег не отвърна, го подкани: — Помогни ми с котела.
Двамата го домъкнаха до коритото, като внимаваха да не се оплискат.
— Сир — каза момчето, — какво според вас смята да прави сир Юстас?
— Да съборим яза и да отблъснем хората на Вдовицата, ако се опитат да ни спрат. — Говореше високо, за да се чуе над пляскането на водата в коритото. Парата се вдигна на бяла пелена, докато изливаха котела, и зачерви лицето му.
— Щитовете им са от сплетени пръчки, сир. Една пика лесно може да ги пробие, стрела на арбалет също.
— Може да им намерим някакви стари брони, когато са готови. — Беше най-доброто, на което можеха да се надяват.
— Може да ги убият, сир. Уат Мокрия все още е почти момче. Уил Ечемика ще се жени следващия път като дойде септонът. А Големия Роб дори не знае кой му е левият крак и кой — десният.
Пуснаха празния котел на здраво утъпкания пръстен под.
— Роджър от Пенитрий е бил по-млад от Уат Мокрия, когато е умрял на полето Червена трева. Във войската на баща ти също е имало току-що женени мъже и други, които все още не са били целували момиче. Имало е стотици, които не са различавали левия си крак от десния, ако не и хиляди.
— Онова е било друго — настоя Ег. — Било е война.
— Това — също. Същото е, само че по-малко.
— По-малко и по-глупаво, сир.
— Не сме ние с теб тези, които ще кажат. Техният дълг е да тръгнат на война, когато сир Юстас ги призове… и да умрат, ако се наложи.
— Тогава не трябваше да им даваме имена, сир. Това само ще направи скръбта ни по-тежка, когато умрат. — Намръщи се. — Ако използваме ботуша ми…
— Не. — Дънк застана на един крак и смъкна единия си ботуш.
— Да, но баща ми…
— Не. — Вторият ботуш отиде при първия.
— Ние…
— Не. — Дънк смъкна пропитата с пот туника през глава и я хвърли на Ег. — Кажи на жената на Сам Гърбиците да ми я изпере.
— Добре, сир, но…
— Не, казах. Трябва ли да те перна през ухото, за да чуваш по-добре? — Развърза бричовете си. Отдолу беше гол. Твърде горещо беше за долни дрехи. — Добре е, че си притеснен за Уат и Уат, и Уат, и останалите, но ботушът е само за крайна нужда. — „Колко очи има лорд Блъдрейвън? Хиляда и едно.“ — Какво ти каза баща ти, когато те прати да служиш скуайър при мен?
— Да си бръсна главата или да си боядисвам косата и да не казвам на никого истинското си име — отвърна момчето с явна неохота.
Ег служеше при Дънк вече от година и половина, макар понякога да изглеждаха като двайсет. Бяха изкачили заедно Принцовия проход и бяха прекосили пясъците на Дорн, червени и бели. Лодка ги беше откарала надолу по Зелената кръв до Дъсченото градче, където се качиха за Староград на галеона „Бялата лейди“. Бяха спали в конюшни, в ханове и крайпътни канавки, кършили бяха хляб със свети братя, с курви и с глумци и бяха гледали стотици куклени позорища. Ег беше поддържал коня на Дънк изчеткан, дългия му меч наточен, ризницата му лъскава и без ръжда. Беше толкова добър спътник, колкото можеше да си пожелае човек, и странстващият рицар беше започнал да мисли за него почти като за свой малък брат.