— Дейк — прекъсна го Дънк. — Бенис казва, че името му било Дейк.
— Дейк ли? — Мухата пъплеше по ръкава му. Спря се и потърка крачета, както правят мухите. Сир Юстас я пропъди и потърка устната си под мустаците. — Дейк. Точно това казах. Предан човек, помня го добре. Събираше ни продоволствие през войната. Никога не ходехме на празен корем. Когато сир Лукас ме уведоми какво са направили с горкия ми Дейк, дадох свята клетва, че никога повече няма да стъпя в оня замък, освен за да си го върна. Тъй че разбирате, не мога да отида там, сир Дънкан. Нито да платя кръвнина, нито по никаква друга причина. Не мога.
Дънк разбираше.
— Аз бих могъл да отида, милорд. Не съм се заклевал.
— Добър човек сте вие, сир Дънкан. Смел рицар и верен. — Сир Юстас го стисна за ръката. — Да бяха пощадили боговете моята Алисан. Вие сте от тези мъже, за какъвто винаги се надявах, че ще се омъжи някой ден. Истински рицар, сир Дънкан. Истински рицар.
Дънк се изчерви.
— Ще предам на лейди Уебър какво казахте за кръвнината, но…
— Ще спасите сир Бенис от съдбата, която сполетя Дейк. Знам го. Мога да преценявам хората и вие сте от истинската стомана. Ще ги стреснете, сир. Самата ви външност. Когато онази жена види, че Стендфаст има такъв защитник, като нищо може сама да реши да събори бента.
Дънк не знаеше какво да отвърне на това. Коленичи и заяви:
— Милорд. Ще отида утре сутринта и ще направя всичко, което мога.
— Утре сутринта. — Мухата отново закръжи и кацна на лявата ръка на сир Юстас. Той вдигна дясната си и я смачка. — Да. Утре сутринта.
— Пак баня?! — възкликна Ег изумено. — Вчера се къпахте.
— А после изкарах цял ден в броня и плувах в собствената си пот. Затваряй си устата и напълни котела.
— Къпахте се в нощта, когато сир Юстас ни взе на служба — изтъкна Ег. — И снощи, и сега. Това прави три пъти, сир.
— Трябва да преговарям с благородна дама. Да не би да искаш да се явя пред нея вмирисан като сир Бенис?
— Ще трябва да се овъргаляте в корито, пълно с торта на Майстер, за да миришете толкова лошо, сир. — Ег почна да пълни котела. — Сам Гърбиците казва, че кастеланът в Колдмоут е едър като вас. Лукас Инчфилд се казвал, но му викали Дългия Инч, заради ръста му. Мислите ли, че е голям колкото вас, сир?
— Не. — От години Дънк не беше срещал мъж, висок колкото него. Взе котела и го окачи над огъня.
— Ще се биете ли с него?
— Не. — Дънк почти съжаляваше, че ще е така. Можеше и да не е най-великият боец в кралството, но големината и силата можеха да компенсират много липси. „Не и липсата на ум обаче.“ Не го биваше в приказките, а още по-зле беше с жените. Този великан, Дългия Инч, не го плашеше и наполовина колкото мисълта, че ще се изправи пред Червената вдовица. — Ще говоря с Червената вдовица, нищо повече.
— Какво ще й кажете, сир?
— Че трябва да събори яза. — „Трябва да съборите яза си, милейди, иначе…“ — Ще я помоля да го събори, искам да кажа. — „Моля ви, върнете ни пъстрата вода.“ — Ако благоволи. — „Малко вода, милейди, ако благоволите.“ Сир Юстас нямаше да иска да я моли. „Как да го кажа тогава?“
Водата скоро започна да вдига пара и забълбука.
— Помогни ми да го довлека до коритото — каза Дънк на момчето. Вдигнаха заедно котела от огнището и го пренесоха през мазето до коритото. — Не знам как да говоря с благородни дами — призна той, докато го изливаха. — Двамата можеше да ни убият в Дорн заради онова, което казах на лейди Вайт.
— Лейди Вайт беше луда — напомни му Ег, — но можехте да сте по-галантен. Дамите обичат, когато човек е галантен. Ако трябваше да избавите Червената вдовица, както избавихте онова момиче с куклите от Ерион…
— Ерион е в Лис, а Вдовицата няма нужда от избавление. — Не искаше да говори за Тансел. „Тансел Много високата й беше името, но не беше много висока за мен.“
— Е — каза момчето, — някои рицари пеят галантни песни на дамите си или им свирят мелодии на лютня.