— Поехте огромен риск, като ми показахте този пръстен, сир. Но какво ни помага това? Ако заповядам на хората си да преминат…
— Това ще означава, че ще трябва да се бия.
— И да умрете.
— Най-вероятно. И тогава Ег ще се върне откъдето е дошъл и ще разкаже какво се е случило тук.
— Не и ако той също умре.
— Не мисля, че бихте убили десетгодишно момче. — „Дано да съм прав“, помисли си. — Не и това десетгодишно момче. Имате трийсет и трима души тук, както казахте. Хората говорят. Особено онзи дебелият там. Колкото и дълбоко да изкопаете гробовете, приказката ще се разнесе. А тогава… е, един пъстър паяк сигурно може да убие лъв, но един дракон е съвсем друг звяр.
— Бих предпочела да съм приятелка на дракона. — Опита се да си сложи пръстена, но се оказа твърде голям дори за палеца й. — Дракон или не, трябва да получа Бенис от Кафявия щит.
— Не.
— Вие сте седем стъпки инат.
— Без четири пръста.
Тя му върна пръстена.
— Не мога да се прибера в Колдмоут с празни ръце. Ще кажат, че Червената вдовица е изгубила жилото си, че е твърде слаба да наложи правосъдие, че не е могла да защити крепостните си. Вие не разбирате, сир.
— Може и да разбирам. — „Повече, отколкото знаеш.“ — Помня как веднъж един дребен лорд в Бурните земи взе сир Арлън на служба, да му помогне да се бие с друг дребен лорд. Когато попитах стареца за какво се бият, той ми каза: „За нищо, момче. Просто някакъв пиклив спор.“
Лейди Роан го погледна стъписана, но това продължи само за миг, след което се усмихна широко.
— Чувала съм хиляди празни любезности през живота си, но вие сте първият рицар, който е казвал „пиклив“ в мое присъствие. — Луничавото й лице стана сериозно. — С тези пикливи спорове лордовете преценяват силата си и горко на всеки, който покаже слабост. Една жена трябва да „пикае“ два пъти по-силно, ако се надява да властва. А ако се случи тази жена да е малка… Лорд Стакхаус ламти за моите хълмове Подковата, сир Клифърд Конклин има стари претенции за Листатото езеро, онези окаяни Дъруел преживяват от кражба на добитък… а под покрива си имам Дългия Инч. Всеки ден се будя с мисълта дали няма днес да ме вземе за своя жена насила. — Ръката й се стегна около плитката толкова силно, все едно беше въже, увиснало над пропаст. — Иска го, знам. Задържа го страхът му от моя гняв, също както Конклин, Стакхаус и Дъруел стъпват на пръсти, стане ли дума за Червената вдовица. Ако някой от тях си помисли дори за миг, че съм станала слаба и мекушава…
Дънк сложи пръстена на пръста си и извади камата си.
Очите на вдовицата се разшириха, щом видя оголената стомана.
— Какво правите? Ума си ли загубихте? Дванайсет арбалета са прицелени във вас!
— Искахте кръв за кръв. — Опря камата в бузата си. — Излъгали са ви. Не Бенис поряза онзи копач, аз бях. — Притисна стоманения ръб в лицето си и посече надолу. Когато тръсна кръвта от острието, опръска лицето й. „Още лунички“, помисли си. — Ето. Червената вдовица получи дължимото си. Буза за буза.
— Вие сте съвсем луд. — Пушекът бе напълнил очите й със сълзи. — Ако бяхте с по-благородно потекло, щях да се омъжа за вас.
— Да, милейди. А ако прасетата имаха криле и люспи и дишаха огън, щяха да са дракони. — Дънк хлъзна камата в канията. Лицето му бе започнало да пулсира. Кръвта потече по бузата му и закапа по жакета. Усетил миризмата, Гръм изпръхтя и затупа с крак във водата. — Дайте ми хората, които запалиха гората.
— Никой не е запалил гората — отвърна тя. — Но ако го е направил някой от хората ми, трябва да е било, за да ме зарадва. Как бих могла да ви предам такъв човек? — Озърна се през рамо към ескорта си. — Най-добре ще е сир Юстас просто да оттегли обвинението си.
— Прасетата по-скоро ще задишат огън, милейди.
— В такъв случай трябва да потвърдя невинността си пред очите на богове и хора. Кажете на сир Юстас, че настоявам за извинение… или съд. Изборът е ваш. — Обърна кобилата и подкара обратно към хората си.
Потокът щеше да е бойното им поле.
Септон Сефтон нагази във водата и зареди молитва. Призова Отеца в Небесата да гледа отгоре тези двама мъже и да отсъди справедливо, помоли Воина да влее сила на онзи, чиято кауза е справедлива и истинна, помоли Майката за милост за лъжеца, та да може да бъде опростен за греховете си. Когато моленето свърши, се обърна към сир Юстас Озгри за сетен път.
— Сир. Моля ви още веднъж, оттеглете обвинението си.
— Няма — каза старецът и мустакът му потрепери.
Дебелият септон се извърна към лейди Роан.
— Добра сестро, ако сте направили това, изповядайте вината си и предложете на добрия сир Юстас някаква отплата за гората му. Иначе кръв трябва да потече.