Конят изцвили, вдигна се на задните си крака и завъртя очи, побелели от болка. Острата кисела миризма на кръв изпълни въздуха. Гръм стовари подкованите си копита точно докато Дългия Инч нападаше. Едното удари сир Лукас в лицето, а другото в рамото. После тежкият боен кон рухна върху неговия.
Всичко стана мигновено. Двата коня се сгромолясаха, заритаха и се захапаха, водата и тинята под нея закипяха. Дънк се опита да скочи от седлото, но единият му крак се заплете в стремето. Той падна с главата напред и вдиша отчаяно, преди водата на потока да нахлуе в шлема през процепа за очите. Стъпалото му все още беше заплетено и той усети жестоко дръпване, когато борбата на Гръм едва не изтръгна крака му от ставата. След миг се освободи, превъртя се и започна да потъва. Замаха безпомощно с ръце, а светът наоколо стана син, зелен и кафяв.
Тежестта на бронята го задърпа надолу и рамото му се натресе в речното корито. „Щом това е долу, горе е натам.“ Облечените му в стомана ръце зашариха по камъни и пясък, той успя някак да превърти краката си надолу и се надигна. Олюляваше се, омазан в тиня, и от дупките за дишане на огънатия му шлем се стичаше вода.
Очуканият му щит все още беше на лявата ръка, но меча му го нямаше. А в шлема му освен вода имаше и кръв. Когато се опита да премести тежестта си, болката от изкълчения му глезен го прониза нагоре по крака. Видя, че двата коня също са се вдигнали на крака. Завъртя глава и примижа с око през булото от кръв, за да потърси противника си. „Няма го. Удавил се е или Гръм му е разбил черепа.“
Сир Лукас изригна от водата точно пред него, с меч в ръка. Нанесе свиреп удар във врата на Дънк и само дебелината на шийния предпазител задържа главата му на раменете. Нямаше оръжие, с което да отвърне, само щита. Отстъпи, а Дългия Инч налетя с крясък след него и засече. Вдигнатата ръка на Дънк изтръпна от удар над лакътя. Последва удар в бедрото и той изпъшка от болка. Докато отстъпваше, един камък се обърна под стъпалото му и той се смъкна на коляно, затънал до гърди във водата. Вдигна щита си, но този път ударът на сир Лукас беше толкова силен, че разцепи дебелия дъб на две и натика парчетата в лицето му. Ушите на Дънк закънтяха и устата му се напълни с кръв, но чу някъде отдалече крясъка на Ег:
— Дръжте го, сир, дръжте го, в ръцете ви е!
Дънк се хвърли напред. Сир Лукас беше вдигнал меча за последния удар. Дънк се натресе в него и го събори. Потокът отново погълна и двамата, но този път Дънк беше подготвен. Задържа едната си ръка около Дългия Инч и го натисна към дъното. От изкривеното забрало на Инчфилд забълбукаха мехури, но той продължаваше да се бори. Намери камък на дъното и заудря с него Дънк по главата и ръцете. Дънк заопипва оръжейния си колан. „И камата си ли загубих?“ Не, там си беше. Дланта му се стегна около дръжката, той издърпа камата и бавно я натика през кипналата вода, през железните брънки и щавената кожа под мишницата на Лукас Дългия Инч, завъртя и натисна. Сир Лукас се загърчи и заизвива — и силата го напусна. Дънк се отблъсна назад и водата го понесе. Гърдите му пламнаха. Риба проблесна покрай лицето му, дълга, тънка и сребриста. „Какво е това? — зачуди се той. — Какво е това? Какво е това?“
Събуди се на непознато място.
Когато отвори очи, не разбра къде е попаднал. Беше блажено прохладно. Усети вкуса на кръв в устата си, а над очите му имаше плат, натежал и уханен от някакъв мехлем. „Мирише на карамфил“, помисли Дънк.
Опипа лицето си и махна плата. Светлината на факла над него танцуваше по висок таван. По гредите щъкаха гарвани, надничаха надолу с малките си черни очи и му грачеха. „Не съм сляп поне.“ Беше в кула на майстер. Стените бяха покрити с рафтове с билки и отвари в глинени гърнета и съдове от зелено стъкло. Една дървена маса на магарета беше отрупана с пергаменти, книги и странни бронзови инструменти, всичко зацапано с курешки от гарваните по таванските греди. Чуваше мърморенето им горе.
Дънк понечи да се надигне и да седне. Оказа се лоша грешка. Главата му се замая, а левият му крак изкрещя от ужасна болка, когато го натовари съвсем леко. Глезенът му беше стегнат в ленена превръзка, около гърдите и раменете му също бяха увити ивици лен.
— Стойте кротко.
Над него се появи лице, младо и тясно, с тъмнокафяви очи от двете страни на клюнест нос. Дънк познаваше това лице. Мъжът беше целият в сиво, с верижен нашийник, увиснал хлабаво около врата му — майстерска верига от много метали. Дънк го сграбчи за китката.
— Къде съм?
— В Колдмоут — каза майстерът. — Бяхте много тежко ранен, за да ви върнем в Стендфаст, тъй че лейди Роан ни заповяда да ви докараме тук. Изпийте това. — Вдигна чаша с нещо… до устните му. Отварата имаше кисело-горчив вкус, като оцет, но поне отми вкуса на кръв в устата му.