Цигуларя се разсмя.
— Предполагам, че няма… макар че ще останете изненадан колко неща могат да пропуснат някои. — Той пристъпи до парапета и се загледа към замъка. — Казват, че северняците били диви хора и горите им били пълни с вълци.
— Милорд? Защо се качихте тук?
— Алин ме търси, а аз не искам да ме намира. Става много досаден, когато пийне повече. Видях ви да се измъквате от спалнята на ужасите и се измъкнах след вас. Вярно, прекалих с виното, но не дотолкова, че да издържа вида на гол Бътъруел. — Усмихна се загадъчно на Дънк. — Сънувах ви, сир Дънкан. Още преди да ви срещна. Когато ви видях на пътя, веднага познах лицето ви. Все едно видях стар приятел.
Дънк изпита изключително странното чувство, че всичко това вече му се е случвало. „Каза, че ме бил сънувал. Моите сънища не са като твоите, сир Дънкан. Моите са истински.“
— Сънували сте ме? — каза той с надебелял от виното език. — Що за сън е било?
— Ами… — отвърна Цигуларя. — Сънувах ви в бяло от глава до пети, с дълъг светъл плащ, спускащ се от тези широки рамене. Бяхте Бял меч, сир, заклет брат от Кралската гвардия, най-великият рицар в Седемте кралства, чиято единствена цел в живота е да защитава краля си и да му служи. — Постави ръка на рамото на Дънк. — Вие сте сънували същия сън, знам го.
Вярно беше. Наистина го беше сънувал. „Първия път, когато старецът ми даде да държа меча му.“
— Всяко момче си мечтае да служи в Кралската гвардия.
— Но само седмина биват удостоени да носят белия плащ. Би ли ви харесало да сте сред тях?
— Аз? — Дънк се освободи от ръката на лордчето, която бе започнала да мачка рамото му. — Може би. Или може би не.
Рицарите от Кралската гвардия служеха до края на живота си и се заклеваха да не вземат жена и да нямат земи. „Може някой ден отново да намеря Тансел. Защо пък да се отказвам от жена и синове?“
— Няма значение какво си мечтая. Единствено кралят може да избира рицарите от Кралската гвардия.
— В такъв случай май ще ми се наложи да взема трона. Макар че с много по-голямо удоволствие бих се заел да ви науча да свирите на цигулка.
— Вие сте пиян.
„Присмял се хърбав на щърбав.“
— Възхитително пиян. Виното прави всяко нещо възможно, сир Дънкан. Мисля, че бялото ще ви отива, но ако цветът не ви допада, може би ще предпочетете да станете лорд?
Дънк се изсмя в лицето му.
— Не, по-скоро ще си отгледам големи сини криле и ще полетя. И двете неща са еднакво вероятни.
— А сега ме поднасяте. Един истински рицар никога не бива да поднася своя крал. — Цигуларя изглеждаше засегнат. — Надявам се да повярвате повече в думите ми, когато видите излюпването на дракона.
— Да се излюпи? Жив дракон? Какво, тук ли?
— Сънувах го. Този бял замък, вас, дракон, излюпващ се от яйце. Сънувах всичко, точно както навремето сънувах как един от братята ми лежи мъртъв. Бяха на дванайсет, а аз само на седем, така че ми се надсмиваха, а после умряха. Сега съм на двайсет и две и вярвам на сънищата си.
Дънк си спомни друг турнир, как беше вървял през мекия пролетен дъжд с друг млад принц. „Сънувах вас и мъртъв дракон — беше му казал братът на Ег Дерон. — Невероятен звяр, огромен, с толкова големи криле, че можеха да покрият цялата тази ливада. Беше паднал върху вас, но вие бяхте жив, а драконът беше мъртъв.“ Така и беше, горкият Белор. Сънищата са коварен терен за градеж.
— Както кажете, милорд — отвърна Дънк на Цигуларя. — Моля да ме извините.
— Къде отивате, сир?
— Да си легна, сир. Пиян съм като куче.
— Бъдете моето куче, сир. Нощта е изпълнена с обещания. Можем да повием заедно и да събудим боговете.
— Какво искате от мен?
— Меча ви. Ще ви направя свой човек и ще ви издигна високо. Моите сънища не лъжат, сир Дънкан. Ще сложите онова бяло наметало, а аз трябва да получа драконовото яйце. Трябва, сънищата ми го показаха съвсем ясно. Може би яйцето ще се излюпи или…
Зад тях някой отвори с трясък вратата.
— Ето го, милорд!
Двама стражници излязоха на покрива. Лорд Гормън Пийк ги следваше по петите.
— Горми — провлачено рече Цигуларя. — Какво търсите в спалнята ми, милорд?
— Това е покрив, сир, а вие сте изпили прекалено много вино. — Лорд Гормън рязко даде знак и стражниците пристъпиха напред. — Позволете да ви изпратя до леглото. Бъдете така добър да си спомните, че утре сте на турнир. Кирби Пим може да се окаже опасен противник.
— Надявах се да се изправя срещу добрия сир Дънкан.
Пийк изгледа недружелюбно Дънк.
— Може би по-късно. За пръв противник ви се падна сир Кирби Пим.