— В такъв случай Пим трябва да падне! Както и всички други! Тайнственият рицар побеждава всички претенденти и чудото танцува след него. — Един от стражниците го хвана за ръката. — Сир Дънкан, както изглежда, налага се да се разделим — извика той, докато го отвеждаха надолу по стълбите.
На покрива с Дънк остана единствено лорд Гормън.
— Странстващ рицар — изръмжа той. — Майка ти казвала ли ти е никога да не си пъхаш ръката в пастта на дракона?
— Не познавам майка си, милорд.
— Това обяснява нещата. Какво ви обеща той?
— Да ме направи лорд. Бял плащ. Големи сини криле.
— А ето го моето обещание. Три стъпки студена стомана в корема ти, ако споменеш и дума за случилото се тук.
Дънк тръсна глава, за да я проясни. Като че ли не му помогна особено. Преви се на две и повърна.
Част от повръщаното оплиска ботушите на Пийк и лордът изруга.
— Странстващи рицари — възкликна той отвратено. — Нямате място тук. Никой истински рицар няма да прояви такава наглост да дойде неканен, но вие, отрепки такива…
— Ние не сме желани никъде и се появяваме навсякъде, милорд.
От виното Дънк беше станал дързък, в противен случай щеше да си държи езика зад зъбите. Избърса уста с опакото на дланта си.
— Гледайте да запомните какво ви казах, сир. Ще си изпатите, ако не го направите.
Лорд Пийк изтръска повърнатото от ботуша си и се махна. Дънк отново се опря на парапета и се запита кой е по-побъркан, лорд Гормън или Цигуларя.
Когато успя да се върне в залата, от другарите му беше останал единствено Мейнард Слива.
— Имаше ли брашно по циците й, когато й свалихте бельото? — поинтересува се той.
Дънк поклати глава, наля си вино, опита го и реши, че е пил предостатъчно.
Стюардите на Бътъруел бяха намерили стаи в замъка за лордовете и съпругите им, както и легла в казармите за свитата им. Останалите гости можеха да избират между сламеник в мазето или място под западните стени, където да вдигнат шатрите си. Скромната брезентова палатка, която Дънк бе купил в Каменна септа, не беше шатра, но поне го пазеше от дъжда и слънцето. Някои от съседите му още бяха будни и копринените стени на шатрите им светеха като цветни фенери в нощта. От една синя шатра, покрита със слънчогледи, се носеше смях, а от друга в бяло и пурпурно се чуваше страстно пъшкане и стонове. Ег беше вдигнал палатката на известно разстояние от останалите. Майстер и двата коня бяха спънати наблизо, а оръжието и доспехите на Дънк бяха грижливо подпрени на стената на замъка. Когато изпълзя в палатката, Дънк завари оръженосеца си да седи с кръстосани крака до една свещ. Взираше се в някаква книга и главата му лъщеше.
— От четене на свещи ще ослепееш. — Четенето си оставаше загадка за Дънк, макар че момчето се бе опитвало да го научи.
— Свещта ми трябва, за да виждам думите, сир.
— Искаш ли да те перна по ухото? Каква е тази книга? — Дънк видя ярки цветове на страницата и малки изрисувани щитове, криещи се сред буквите.
— Регистър на гербове, сир.
— Цигуларя ли търсиш? Няма да го намериш. В тези регистри не влизат странстващи рицари, а само лордове и шампиони.
— Не търся него. Видях други гербове в двора… Лорд Съндърленд е тук, сир. На герба му има глави на три бледи дами на зелено и синьо поле.
— Сестриник? Наистина ли? — Три сестри бяха острови в Захапката. Дънк беше чувал септоните да казват, че всички там тънели в грях и алчност. Систъртън беше най-прословутото свърталище на контрабандисти в цял Вестерос. — Доста път е изминал. Сигурно е роднина на новата невяста на Бътъруел.
— Не е, сир.
— Тогава е дошъл за пира. На Три сестри нагъват само риба, нали? На човек му идва до гуша от риба. Успя ли да се наядеш? Донесох ти половин петел и малко сирене.
Дънк затършува в джоба на плаща си.
— Нагостиха ни с ребра, сир. — Ег беше забил нос в книгата. — Лорд Съндърленд се е сражавал за Черния дракон, сир.
— Като стария сир Юстас ли? Той не беше чак толкова лош, нали?
— Не, сир — рече Ег. — Но…
— Видях драконовото яйце. — Дънк скъта храната при сухарите и соленото говеждо. — Беше предимно червено. Лорд Блъдрейвън има ли свое яйце?
Ег свали книгата.
— Защо да има? Той е от по-долен произход.
— Той е копеле, а не от по-долен произход. — Блъдрейвън беше роден от погрешната страна на одеялото, но беше благородник и по бащина, и по майчина линия. Дънк тъкмо се канеше да разкаже на Ег какво беше подслушал, когато забеляза лицето на момчето. — Какво е станало с устната ти?
— Сбиване, сир.
— Дай да видя.
— Не тече много кръв. Промих я с малко вино.
— С кого си се бил?
— С някои от другите скуайъри, сир. Те казаха…