Стигнаха странноприемницата в Палма по залез-слънце. Много време беше минало, размишляваше Иста, докато й помагаха да се смъкне от коня, откакто бе прекарвала по цял ден на седлото, било на лов, било на път. Лис, явно отегчена от бавния ход на поклонничеството, скочи от коня си така, сякаш целия следобед се е излежавала на мека кушетка. Фойкс очевидно беше възстановил формата си след боледуването още по време на пътуването към Валенда. Дори и по походката на ди Кабон не личеше да изпитва някакви болежки. Когато свещеният й предложи да се опре на ръката му, тя прие с благодарност.
Ди Кабон беше пратил един от мъжете да избърза напред и да поръча легла и храна за поклонниците — за техен късмет, както се оказа, защото странноприемницата не беше от големите. Тъкмо връщаха друга група, калайджии, когато Иста и хората й пристигнаха. Странноприемницата — навремето явно тясна укрепена фермерска къща, сега имаше добавена и една пристройка. Братята ди Гура и свещеният получиха една обща стая, Иста и Лис — друга. Войниците щяха да нощуват в плевника над конюшнята, ала нощта беше мека и това нямаше да ги притесни.
Ханджията и жена му бяха сложили две маси близо до свещения извор в малката дъбрава зад сградата и бяха накачили фенери по клоните на дърветата. Дебелият килим от мъх и папрат, синчецът и дребните полски цветя с венчелистчета като бели звезди, преплетените клонки и нежният ромон на водата по гладките камъни бяха трапезария много по-уютна от всички, в които беше вечеряла от години, реши Иста. Всички си умиха ръцете в изворна вода, донесена в медна купа и благословена от свещения — водата нямаше нужда от допълнителни благоухания. Жената на ханджията се славеше с богатия си килер. Двама слуги непрекъснато мъкнеха тежки подноси и стомни — вкусен хляб и сирене, печени гъски, овнешко, наденици, сушени плодове, прясно набрани билки и пролетни зеленчуци, яйца, тъмни маслини и зехтин от севера, ябълкови торти с ядки, бира и сайдер — проста, но питателна храна. Ди Кабон нападаше предоволно трапезата и дори апетитът на Иста, залинял от месеци, надигна глава. Когато най-после се съблече и легна до Лис в чистото тясно легло в стаята под стрехата, тя заспа толкова бързо, че на следващата сутрин не помнеше кога си е легнала.
Под утринната светлина, сипваща се през отворения наполовина капак на прозореца, ставането й доведе до краткотраен конфуз. По силата на вкоренен навик, Иста стоя неподвижно известно време, чакайки да я облекат като да беше кукла, докато не осъзна, че новата й камериерка се нуждае от известно обучение. После реши, че ще е по-лесно, ако сама избере и облече дрехите си, макар да помоли за помощ с някои от връзките. За кратко удариха на камък по въпроса с косата на Иста.
— Не знам как се прави прическа на дама — призна Лис, когато Иста й подаде четката и седна на една ниска пейчица. Момичето огледа колебливо гъстата прошарена грива на царината, която се спускаше до кръста й и чиято сложна прическа Иста, навярно необмислено, беше развалила преди да се легне. Естествените къдрици се бяха разбунтували през нощта и сега косата й определено представляваше проблем.
— Но със своята коса все се оправяш някак. Как я решиш?
— Ами, сплитам я на плитка.
— Какво друго?
— Сплитам я на две плитки.
Иста се замисли за миг.
— Конете решиш ли?
— О, да, милейди. Сплитам им опашките, украсявам ги с панделки и пискюли за Деня на Майката, а за Деня на Сина им слагам мъниста на гривата, и пера, и…
— Днес я сплети на една плитка.
Лис си отдъхна облекчено.
— Да, милейди. — Ръцете й бяха бързи и умели, много по-бързи от тези на предишните й камериерки. Колкото до резултата, ами, той прилягаше добре на скромната сера ди Айело.
Компанията се събра в дъбравата за утринните молитви, в този пръв пълен ден от поклонението на Иста. Точно „утринни“ едва ли, защото слънцето беше станало няколко часа преди гостите на странноприемницата. Ханджията, жена му и всичките им деца и слуги също дойдоха на церемонията, защото посещението на високопросветен свещенослужител явно не беше често събитие. Освен това, помисли си Иста с известен цинизъм, съществуваше и възможността обсипят ли го с подобаващи ласкателства, свещеният да препоръча и на други поклонници тази малко известна забележителност.
Понеже изворът беше свещен за Дъщерята, ди Кабон застана под шарената сянка на брега на поточето и започна с кратка пролетна молитва от книжле с отдавания за всякакви случаи, което носеше в дисагите си. Защо точно този извор е свещен за Пролетната дама не беше много ясно. Иста сметна твърденията на ханджийката, че именно тук се било случило чудото с девицата и стомната за вода, за неубедителни, защото самата тя знаеше за поне още три места само в Шалион, които претендираха за същата чест. Но красотата на мястото сама по себе си беше достатъчно оправдание за репутацията му.