Със същата панделка бе разкрасена и единствената жена в групата: яздеше по рокнарийски зад един слуга, седнала странично — стъпалата й скромно бяха стъпили на малка поличка. Магьосницата носеше дворцова рокля с дълъг шлейф и шапка с широка периферия, вързана под брадичката й с тъмнозелени панделки. Беше много по-млада от Джоен, но не бе нито красива, нито излъчваше невинност. Взираше се напрегнато в Иста.
Иста тръгна по дъската, като гледаше лицето на Илвин, а не тъмната пропаст под краката си — дъното й нарочно бе посипано с остри камъни и лъщящо натрошено стъкло. Сандалите на Катилара се плъзнаха под потните й стъпала. Илвин се протегна да сграбчи ръката й и я издърпа на прашната земя отвъд. Дъската моментално бе издърпана назад — изстърга през прага на страничната врата, която се затвори с трясък.
Жената се приближи. Иста едва бе вдигнала очи да отвърне на злостния й поглед, когато демонската светлина в жената избледня и почти изчезна под видимите вече кожа и дрехи. Най-обикновено изражение на човешко лице, а не цветовете на душа. Иста затаи дъх, когато погледна отново към Сордсо. Сега той не изглеждаше по-различно от златокос млад мъж, яхнал игрив черен кон. Нито един от магьосниците не вдигна ръце пред очите си, заслепен от блясъка на божествената й светлина, нито демоните в тях се свиха уплашено… тя не виждаше демоните в тях.
„Откраднали са вътрешното ми зрение. Сляпа съм!“
Още нещо липсваше. Натискът на бога в гърба й, който я бе тласкал напред, сякаш река я носеше насън, от онази окървавена зора на северната кула допреди малко, сега също беше изчезнал. Зад нея зееше само празна тишина. Безкрайно празна след безкрайната пълнота само допреди няколко мига. Трескаво се опита да се сети кога за последно е усетила ръцете на бога върху раменете си. Сигурна беше, че е бил с нея в двора при портата, когато бе говорила с ди Кабон. Струваше й се, че беше с нея и когато тръгна по дъската над процепа.
„Не беше с мен, когато стъпих на твърда земя от другата му страна“.
Безполезните й материални очи се замъглиха от ужас и чувство за невъзвратима загуба. Едва успяваше да си поема дъх, сякаш гърдите й бяха пристегнати здраво с дебели въжета. „Къде сгреших?“
— Кой е този? — попита княз Сордсо и посочи Илвин.
Магьосникът с бронзовата кожа приближи коня си до коня на княза и сведе изненадано очи към Илвин, който му отвърна с хладен поглед.
— Мисля, че е самият сер Илвин ди Арбанос, ваша светлост. Незаконороденият брат на лорд Арис, бичът на границата.
Русите вежди на Сордсо се вдигнаха.
— Новият командир на Порифорс! Какво прави той тук? Питай го къде е другата жена. — Той даде знак на преводача си.
Офицерът приближи коня си по-близо до Илвин.
— Ти, ди Арбанос! Бяхме се разбрали за вдовстващата царина и за дъщерята на марша на Оби — каза той на ибрийски. — Къде е лейди Катилара ди Лютез?
Илвин го удостои с лек ироничен поклон. Очите му бяха като черен лед.
— Отиде при съпруга си. Когато снощи усети смъртта му, докато наблюдаваше набега от кулата, тя се хвърли през парапета да удави скръбта си в камъните долу. Сега чака да я погребат, когато се оттеглите, както се разбрахме, и можем да стигнем до гробището. Дойдох на нейно място и за да служа на царина Иста. Понеже вече е имала случай да наблюдава съмнителната дисциплина на войниците ви, царината не пожела да доведе някоя от камериерките си сред вас.
Преводачът смръщи вежди и не само заради непряката обида. Повтори казаното на Сордсо и останалите. Магьосницата сръчка слугата, който управляваше коня й, да се приближи по-близо.
— Вярно ли е? — настоятелно попита тя.
— Ами потърсете сами онова, което наистина търсите, щом не вярвате на нас — каза Илвин и се поклони небрежно. — Бих казал, че княз Сордсо ще може да познае от това разстояние останките от собствената си сестра Умерю, ако тя все още е… е, „жива“ едва ли е най-точната дума за сегашното й състояние, нали? Ако все още населява тялото на лейди Катилара зад тези стени.
Преводачът се размърда нервно в седлото, макар че дали изненадан от думите на Илвин, или от езика, на който бяха казани, Иста не можа да прецени. Сордсо, офицерът с бронзовото лице и магьосницата обърнаха едновременно глави към Порифорс, с вглъбени и съсредоточени лица.