Тръгнаха бавно напред.
— Завийте наляво — насочи ги Фойкс. — Продължавайте да вървите. — Група джоконски войници тичаха срещу тях. Фойкс посочи назад с меча си към командната шатра и извика: — Бързо! Помогнете им! — Войниците хукнаха в указаната им посока.
Илвин измърмори през зъби:
— Фойкс, поназнайваш малко лагерен рокнарийски, но настоятелно те моля да оставяш на мен изреченията, по-дълги от няколко срички. Този табард не може да скрие всичко.
— С удоволствие — отвърна Фойкс. — Тук свърнете надясно. Почти стигнахме до коневръзите.
— Мислиш ли, че ще ни оставят просто ей така да си откраднем кон? — попита Илвин. Задъханите му думи звучаха по-скоро любопитно, отколкото като възражение. Иста погледна изпод мигли към стражите, които се помайваха в сянката на дърветата. Неколцина от мъжете бяха наставали и се взираха към врявата при зелените шатри.
— Да. — Фойкс потупа зеления си табард. — Аз съм джоконски офицер.
— Разчиташ на нещо повече от това — отбеляза Иста с тон почти толкова незаинтересован като този на Илвин.
— Да, защо си толкова сигурен, че няма да ни спрат и да ни разпитат? — попита Илвин и в гласа му се прокрадна нотка на нервност.
— Вие усъмнихте ли се в княгиня Умерю?
— Не, в началото не се усъмних. Какво общо има това?
Иста измърмори откъм нивото на хълбоците му:
— Преди не се изразих съвсем точно. В лагера все още има един магьосник. Той обаче е на наша страна. Стори ми се добра идея. Богът не възрази.
Илвин се напрегна и се обърна, най-вероятно за да погледне Фойкс.
— Двама са — каза Фойкс. — Или по-точно един магьосник и една магьосница. Ако това е правилното наименование за вас, царина. За това не съм сигурен.
— Аз също. Ще трябва да питаме ди Кабон — дружески отвърна тя.
— Така — каза Фойкс. — Да не е нещо твърде очебийно обаче. Предпочитам да не вдигаме много шум, но пък отклоняването на вниманието си има граници.
— Вярно — промърмори Илвин.
Направиха още няколко крачки.
— Е — каза Фойкс и спря пред коневръзите, — имате ли някакви предпочитания?
— Всичко оседлано и с юзда ще свърши работа.
Конят ги избра сам. В края на коневръза един висок грозен кестеняв жребец внезапно вдигна глава и изцвили развълнувано. Запристъпва със задните си крака, притеснявайки конете, които предвидливо бяха вързани на известно разстояние от него. После вирна уши и направо се разтанцува, когато се приближиха, закима силно с глава, като не спираше да пръхти.
— Копелето ми е свидетел, царина, не можете ли да затворите устата на това глупаво чудовище? — измърмори Фойкс. — Привлича вниманието на стражите.
— Аз ли?
— Той вас търси.
— Пусни ме долу тогава.
Илвин го направи, като я плъзна през ръцете си напред, докато стъпалата й не докоснаха земята; взря се в лицето й по начин, който, за миг, бе равностоен на целувка.
Тя се приближи до обладаното животно, което отново сведе глава и зарови муцуна в окървавения й корсаж в израз на покорство, обич или слабоумие. Иста го огледа очарована. Бедното създание още беше с ужасната юзда между зъбите. Рани разкъсваха кожата му, но вече започваха да заздравяват с неестествена бързина.
— Да, да — промълви успокоително тя. — Няма нищо. Не би могъл да го последваш. Направил си всичко по силите си. Сега всичко е наред. — Направи усилие да се отърси от сънливата апатия и се обърна към Илвин: — Май ще е по-добре аз да го яздя. Иначе ще ни последва със сърцераздирателно цвилене. — Надигна се на пръсти и плъзна поглед по изпъкналите прешлени на гръбнака. — Ще ми трябва седло обаче — добави тя.
Фойкс взе седло от една купчина до коневръза, а Илвин затегна коланите под корема на жребеца, докато Фойкс избираше още два коня.
— Как се казва? — попита тя Илвин, докато той преплиташе пръсти на столче, за да й помогне при качването. Разстоянието до земята изглеждаше твърде голямо, както при всичките му коне. Тя нагласи несръчно полите си върху войнишкото седло и остави топлите ръце на Илвин да пъхнат краката й в стремената. Пръстите му се застояха унило върху порязванията и ожулванията там.
Той се окашля.
— Предпочитам да не ти казвам. Доста е… ами, грубо. Никога не го е яздила жена. Всъщност той не става за кон на никой нормален човек.
— О? Ти си го яздил. — Тя потупа дългия врат. Конят извърна глава и подуши босото й стъпало. — Е, щом отсега нататък ще е дамски кон, може би ще е най-добре да му дадем друго име. Демон става.
Илвин вдигна вежди и напрегнатите му устни се извиха в усмивка.
— Идеално.
Хвана юздите на своя кон и се поколеба за миг, колкото да събере сили да се метне на седлото. Настани се с предателски стон на изтощение. По общо, неизречено на глас съгласие, тримата поеха през граничната ивица на бавен ход. Някъде назад в горичката нещо се беше запалило — Иста чуваше приглушения рев на пламъците и виковете на хората някой да донесе вода. Колко ли възпиран хаос, както естествен, така и неестествен, се бе отприщил връз джоконците със смъртта на Джоен? Не погледна назад.