Широка усмивка разтегли за миг устните му.
— Както наредите, царина.
Свърнаха към каменния двор и изкачиха стълбите към галерията. Иста овладя побилите я тръпки, когато мина по стълбите, където преди време се беше изправила лице в лице с един бог. Откъм отворената врата на двойната й стая долетя един познат, но неочакван глас:
— Не те иска — ядно говореше лейди ди Хюелтар. — Не й трябваш. Сега аз съм тук и мога да ти гарантирам, че съм много по-добре запозната с всичките й изисквания от теб. Така че се омитай обратно в конюшните или откъдето там си дошла. Вън, вън!
— Госпожо, нещо грешите — объркано рече Лис.
Веждите на Фойкс литнаха нагоре, после се свъсиха страховито. Иста му даде знак да запази търпение и се вмъкна покрай него в предната стая; мъжете влязоха след нея.
— За какво спорите? — попита тя.
По бузите на лейди ди Хюелтар горяха червени петна. Тя се поколеба, после си пое дълбоко дъх.
— Тъкмо обяснявах на това невъзпитано момиче, че сега, когато ти вече приключи с това прибързано поклонение, Иста, пак ще ти трябват грижите на опитна компаньонка. А не на някаква си конярка.
— Тъкмо напротив. Лис определено ми е нужна.
— Тя не е подходяща за камериерка на една царина. Та тя дори дама не е!
Лис се почеса по главата.
— Е, това си е вярно. Не ме бива много и като камериерка. По̀ ме бива да яздя бързо.
Иста се усмихна.
— Вярно, така е. — Усмивката й се стегна, докато размишляваше върху свадата, която беше прекъснала. Лейди ди Хюелтар наистина ли си мислеше, че може да изгони Лис, като я остави с впечатлението, че действа от името и с благословията на Иста?
Лейди ди Хюелтар запристъпва неспокойно под студения й поглед.
— Сега, когато сте по-спокойна, лейди Иста, вече е крайно време да помислим как да се върнем по живо по здраво във Валенда. Негова светлост брат ви ще ни даде по-подходящ ескорт за обратния път, сигурна съм.
— Няма да се връщам във Валенда. Ще тръгна с войската към Джокона, за да ловя демони за Копелето — каза Иста. — Безопасността няма нищо общо със задачите, поставени ми от бога. — Устните й се извиха нагоре, но това вече едва ли можеше да мине за усмивка. — Нима никой не ви е казал нищо, лейди ди Хюелтар?
— Казах й — обади се Лис. — Няколко пъти. — Сниши глас към Иста: — Няма нищо. Имам една възрастна роднина, която също почна да се обърква така, когато остаря, бедничката.
— Не съм… — започна лейди ди Хюелтар пронизително, после млъкна. И подхвана отново: — Много е опасно. Умолявам те да размислиш, скъпа Иста. Милорд ди Баошия, сега вие сте глава на семейството и е ваш дълг да я призовете към повече здрав разум!
— Всъщност — отбеляза Иста — той е глава на семейството от десетилетие и половина.
Ди Баошия изсумтя и промърмори под нос:
— Да бе — навсякъде в Баошия освен във Валенда…
Иста взе ръката на лейди ди Хюелтар и решително я вмъкна под лакътя на брат си.
— Сигурно сте много уморена, скъпа, след дългата и бърза езда, при това съвсем без нужда. Брат ми ще се погрижи да поемете спокойно по обратния път утре, а може би още тази вечер.
— Аз вече си пренесох нещата тук…
Иста хвърли поглед към купчините багаж.
— Слугите ще ги изнесат. С теб ще поговорим по-късно, братко. — С още няколко не особено тактични намека Иста изведе и двамата през вратата. След като и последната й надежда за съдействие от страна на ди Баошия се провали, лейди ди Хюелтар тръгна с него сред облак от взаимно раздразнение. Изглеждаше направо съсипана.
— Откъде се взе тази жена? — попита Фойкс, като клатеше невярващо глава.
— Наследих я.
— Моите съболезнования.
— Тя ще се оправи. Брат ми ще намери някое друго прашно ъгълче в семейството, където да я настани. Няма да й хареса толкова, колкото във Валенда, но може пък да извлече някакво задоволство от парадирането с предишния си живот. Тя не е използвачка, между другото — по свой си, тесногръд начин, успява да бъде полезна. Жалко е обаче, че сама руши благодарността, която би трябвало да й бъде награда.
Фойкс погледна към Лис, по чието лице още се четеше обида, и каза:
— Боя се, че моето чувство за благодарност към дамата е силно ограничено.
Лис тръсна плитката си.
— Няма значение.
— Наистина ли се опитваше да те убеди, че аз съм те освободила? — попита Иста.
— О, да. Много се ядоса, когато реших да се правя на глупачка, която не разбира намеците й. — Устните на Лис кривнаха нагоре, после надолу. — Само дето е вярно. Аз наистина не съм дама.
Иста се усмихна.
— Очаквам да се срещнем с Изел и Бергон преди края на годината — във Виспинг, ако не и по-рано. И когато това стане, по моя молба и заради твоята храброст, ти, Лис, ще станеш дама по право — сера Аналис ди… как каза, че е името на онова село с многото овце?