— Не ми се сърди за това, което ще ти кажа, Алан. Ти… ти си ми приятел. Зная, че нищо не можеше да направиш за мен през тези три години. Но други можеха и те нищо не направиха. Нищо. Тогава прости ми, че ви се сърдя. На всички вас. На теб. В мен все още има твърде много… твърде много гняв.
Принцът кимна, в очите му се четеше дълбока тъга.
— Разбирам те.
Тогава Лорн съжали, че е наранил приятеля си, искаше му се да обясни по-добре:
— Никой не заслужава да изпита това, което аз изпитах в Далрот. Страданията, кошмарите, лудостта, Тъмнината… Никой не заслужава това и аз…
Гласът му пресекна. Не можа да довърши думите си.
Принцът се поколеба и единственото, което можа да каже, беше:
— Свободен, Лорн. Свободен и оневинен. Искаше ми се да направя повече, но не ми бяха известни всички обвинения против теб. Иначе щях да поема защитата ти. И нямаше да са минали три години, преди…
Погледът на Лорн стана непроницаем.
— Убеден съм в това. Но вече ти казах — не искай от мен да ти простя сега.
— Ако не беше ти — продължи въпреки това Алан, — вече нямаше да съм на този свят. А къде бях аз, когато ти имаше нужда от мен?
— Престани, Алан. Престани.
Тонът на Лорн беше станал леден и заплашителен.
Накрая принцът се съвзе и изпитвайки вина, че беше започнал да се жалва от съдбата си, млъкна и наведе глава. Знаеше, че понякога ставаше егоист и се укори, че се беше поддал на тази лоша наклонност, за да облекчи съвестта си.
Настъпи ново мълчание, което от напрегнато стана смущаващо.
Алан забеляза, че лявата ръка на Лорн беше превързана и му се стори, че е намерил безобидна тема на разговор.
— Ранен ли си?
Лорн се усмихна цинично.
— В известен смисъл.
След кратко колебание той махна превръзката и с изправен юмрук сложи лакътя си на масата. Тогава Алан видя печата на обратната страна на ръката му. Беше старинна руна — руната на Тъмнината, гравирана върху медальон от червен камък, врязан в плътта.
Скоро галеонът напусна черните, опасни води на Морето на мрака. Континентът все още беше много далеч, но на хоризонта се очертаваше някакъв остров. Капитанът насочи кораба първо към този остров, после към двата скалисти върха, които се очертаваха зад него. Гигантски каменен свод свързваше двата върха близнаци.
Алан и Лорн излязоха на мостика, за да се порадват на гледката. Прав на задната палуба, един маг от гидията на Навигаторите вече беше започнал да изрича своите заклинания. Корабът беше облицован с аркан. Дори платната му бяха изтъкани с нишки от този метал. В отговор на магията, арканът заблестя и запя в същия миг, когато се надигна и един свръхестествен бриз.
Все още слаб, Лорн почувства, че му се завива свят. Беше настоял да излезе от каютата си, за да види как корабът напуска Морето на мрака. Но беше надценил силите си и не беше предвидил ефекта, който щеше да има върху него необятността на хоризонта след три години в тъмницата. Почувства се едновременно смазан и изгубен, много малък, уязвим. Небесната синева му се струваше безкрайна, а слънцето нараняваше избледнелите му очи. Въздухът на простора го опияни. Трябваше на няколко пъти да си поеме дълбоко дъх, като се държи за рамото на Алан, който дискретно го подкрепяше.
— Добре ли си?
— Да… добре съм.
— Сигурен ли си?
Лорн не успя да отговори.
С наближаването на галеона руните, издълбани в каменния свод, засветиха. Във въздуха се вихреха проблясващи раковини. Те обвиха кораба, увиха се около мачтите му, плъзнаха се по платната му и заблестяха при допира до аркановия обков. Под огромния свод се отвори свободен проход.
Корабът влезе в него и изчезна сред ослепителен блясък.
Глава 7
Върховният крал Ерклант II се свърза с кралица Селиан във втори брак след смъртта на първата си съпруга. Несъмнено той никога не я обикна, макар че тя му даде двама синове.
Шивачките се суетяха, привършваха зашиването на някое копче, премерването на ръкав, довършването на подгъв, наместването на гънка. Сред тях кралица Селиан се беше оставила в ръцете им, стоеше права и повдигаше ръка, ако беше необходимо. Висока и слаба, все още красива, с тъмни очи и строги устни, тя стоеше невъзмутимо, но очите ѝ следяха всичко наоколо и от време на време караше жените да се отдръпнат, за да може да се види в голямото огледало, поставено пред нея. Това щеше да бъде тоалетът, който тя щеше да носи скоро, на едно събитие, което щеше да отбележи триумфа на нейната политика и да я наложи в очите на всички като властващата кралица на Върховното кралство. Събитие, достойно да бъде разказано в Хрониките.