— Господарке?
Кралицата извърна глава към една от почетните госпожици, която ѝ показваше различни бижута върху сатенена възглавничка. Тъкмо показваше едно от тях, когато известиха, че господин Естеверис желае да бъде приет. Кралицата въздъхна и позволи на своя министър да влезе. Зад гърба ѝ една от шивачките се качи на малка табуретка, за да ѝ сложи колието от злато и рубини, което беше избрала.
Появи се мъж на петдесетина години, дебел и плешив, облечен разкошно, с пръсти, отрупани с пръстени. Като бивш прелат, Естеверис беше предпазлив човек и умел политик, който никога не нарушаваше поведението си на благочестиво спокойствие. Минаваше за човек, който знае всичко за интригите и заговорите, които се крояха във Върховното кралство. Независимо от безбройните шпиони, които поддържаше, и от добрите души, които идваха спонтанно да му се изповядат с надеждата за някаква облага, това несъмнено беше неискрено. Но Естеверис внимаваше да не противоречи на тези слухове и дори се стараеше хората да ги смятат за истина.
Той се поклони.
— Господарке.
— На какво дължа посещението ви, господин министре?
— Дойдоха нови вести, господарке. Вести от Цитаделата.
— Слушам ви.
Естеверис не отговори.
И тъй като продължаваше да чака, кралица Селиан разбра и изгони придворните си. Стаята се опразни за няколко мига и веднага щом вратата на преддверието ѝ беше затворена, кралицата натърти:
— Е?
Министърът загрижено каза:
— Върховният крал отново прие посланик на Събранието на Ирканс.
Тъй като кралицата не реагираше, той добави:
— За втори път само за няколко месеца, господарке.
Но кралицата продължаваше да е безразлична. Тогава той настоя:
— След първата среща Върховният крал нареди да се проведе процеса, който оневини Лорн Аскариан. А сега научавам, че един взвод е напуснал Цитаделата, за да иде в Самаранд. В Самаранд, където принц Алдеран скоро ще дебаркира, господарке. Това не може да е съвпадение…
Естеверис замълча, убеден, че кралицата ще реагира.
Не се излъга.
С бързо щракване с пръсти тя посочи една масичка, на която беше подреден сервиз от позлатено сребро. Като се поклони, министърът отиде да напълни една чаша с вино, а кралицата седна в едно кресло с ниска облегалка. Тя пое чашата, която Естеверис ѝ поднесе, и едва натопи устни в нея.
— Струва ми се, че също така не знаете какво е било казано на втората среща, нито на първата…
— Не, господарке — призна министърът превзето.
— Нямате ли шпиони в Цитаделата?
— Само неколцина, господарке.
— Но, за щастие, твърде ефикасни…
Естеверис познаваше достатъчно добре кралица Селиан, за да знае, че никога не беше добър знак, когато тя иронизира.
— Върховният крал прие сам пратеника на Събранието — обясни той. — Дори Норфолд, капитанът на стражата му, остана пред вратата. Моите шпиони не могат да рискуват да…
С движение на ръката кралица Селиан го накара да замълчи, после, като се сдържаше, почука с върха на ноктите си по облегалката на креслото си.
— Мисията на този взвод?
— Не зная.
— Многоброен?
— Двайсетина рицари от Сивата гвардия.
— И няма никакво съмнение, че отива в Самаранд…
— Никакво, господарке.
— И е по заповед на моя съпруг.
— Да, господарке.
Кралицата на Върховното кралство стисна устни.
Самаранд беше най-влиятелният от седемте Свободни града — тяхната столица, в известен смисъл. Навремето провинцията на Свободните градове беше принадлежала на Върховното кралство, преди да бъде завладяна от кралство Иргаард. После, веднага след като беше коронясан, сегашният Върховен крал си беше върнал владението в края на една война, която беше изтласкала армиите на Черния дракон отвъд Морето на мъглите. След това Ерклант беше дал относителна независимост на всеки един от Свободните градове, за да спечели тяхното признание и лоялност: те щяха да се управляват както желаят при условие, че си плащат данъците и никога не се възправят против интересите на Върховното кралство. След иргаардското робство тази възвърната свобода стана основа на благоденствието на Свободните градове. Независимо от това, един от тях скоро щеше да се освободи напълно от опекунството на Върховното кралство и да се върне в лоното на Иргаард…