Той неохотно се усмихна. Никога досега не беше определян като „опасна експедиция“.
— Казвам се Лорн.
— Лорн?
— Лорн Аскариан.
— Звучи като скандско име.
Той не отговори.
— И сте били затворен в Далрот — добави младата жена.
Лорн дискретно плъзна лявата си ръка под дясната: кожена лента все така скриваше печата на Тъмнината, вграден в плътта му, но на него му се струваше, че всеки може да го види или да се досети. Белязаната му ръка го караше да страда без причина. Това му се случваше за пръв път и той си помисли, че е някакъв спазъм.
Тъй като той продължаваше да мълчи, Елана продължи:
— Според пратеника вие сте приятел на принца. Отдавна ли? — попита тя наивно.
— Откакто се помня.
— Тогава защо той не е направил нищо, когато сте били осъден?
— Беше далеч. Не знаеше какво се случва.
— В продължение на три години?
— В продължение на три години.
— А вие никога ли не му се разсърдихте? Да си приятел означава да си тук, когато от теб имат нужда, нали така?
Заинтригуван, Лорн се обърна към Елана. Тя издържа погледа му без да мигне и изведнъж развеселена, стана и остави празната си чаша на пейката.
— Да идем другаде — предложи тя.
— Моля?
— Да идем другаде! Да повървим!
Тя хвана дясната ръка на Лорн в своите ръце и го накара да стане. Той се покори.
— Но коя сте вие всъщност? — попита той.
— Аз съм най-хубавото, което може да ви се случи тази вечер. Хайде, елате!
Лорн си направи труда да я разгледа.
Дълга черна коса, бледа, блестящ поглед и хубаво личице: беше съвсем по неговия вкус. Или поне по вкуса на мъжа, който беше някога.
И тогава в него се породи съмнение.
Струваше му се сякаш болката, предизвикана от белега му от Тъмнината, обостряше недоверието и сетивата му, сякаш го предупреждаваше за опасност — все още неясна, далечна, но реална.
Лъжеше ли се?
Трябваше да разбере.
Последва Елана.
Глава 10
Напуснаха двореца на губернатора, но не се отдалечиха прекалено и останаха на възвишенията на Самаранд.
Елана беше хванала Лорн под ръка и те вървяха по павирани, осветени улици, украсени с цветя и флагове, където празникът продължаваше. Хората танцуваха под светлините на факлите и играеха на топка пред препълнените кръчми. В съпровод на флейти и барабани с цимбали, преминаваха весели хора, влизаха и излизаха през портите на къщите. На кръстовищата свиреха оркестри и навсякъде имаше жонгльори, гълтачи на огън, акробати и мечкари, които изнасяха представления.
Лъчезарна и безгрижна, Елиана говореше много.
Лорн мълчеше и едва я слушаше. Болката, която обхващаше лявата му ръка, обхвана и натежалата му китка. Освен това тълпата и шумът го дразнеха. Струваше му се, че всички виждат, че всички знаят. А тези, които не знаеха, се досещаха. Беше белязан от Тъмнината. Беше като белег на лицето — срамно зло, петно, което беше невъзможно да скриеш. Улавяше прикрити погледи. Други чувстваше зад гърба си.
Във всеки от тях четеше недоверието, отвращението или страха, които изпитваше към самия себе си. И всички бяха враждебни.
— Дали да не отидем у дома? — предложи Елана.
Изречена с най-чаровна усмивка, тази покана потвърди съмненията на Лорн. Знаеше, че би трябвало да почувства някакво привличане, дори желание към Елана. Но въпреки това единственото, което изпитваше, беше недоверие. Кой би могъл да поиска да бъде с него? Как една толкова млада и красива жена би могла да потърси компанията на мъж, жигосан от Тъмнината в плътта и в душата си? Или беше луда, или имаше някакъв интерес.
Но Елана изглеждаше напълно с всичкия си.
Следователно искаше нещо от него. Беше напълно сигурен, белегът от Тъмнината го измъчваше все повече и повече, до такава степен, че му пречеше да мисли.
— Искате ли? — попита Елана.
— Да — излъга Лорн, като разкършваше ставите на превързаната си с кожа ръка.
По челото му блестеше студена пот.
— Сигурен ли сте?
Той кимна утвърдително.
— Струва ми се… Струва ми се, че се нуждая от малко спокойствие. Да, да идем у вас. Добра идея.
Тя взе ръката му в своята.
— Елате. Съвсем наблизо е.
Беше кокетна и дискретна къща в дъното на малка, спокойна уличка. Елана отключи със собствения си ключ, като се извини: за да могат да се порадват на празника, беше освободила слугата и камериерката си за вечерта. Лорн разбра, че тя опитва да му даде увереност, като го кара да мисли, че са сами, което несъмнено беше лъжа.