Едва изречена, но въпреки това достигна до Лорн. Изведнъж той осъзна какво прави. Сякаш изведнъж бе извлечен от някакъв кошмар. Пусна Елана, която падна на колене, отстъпи замаяно и ужасено загледа ръцете си, обстановката, накрая младата жена.
— Из… извинете — продума той. — Аз…
Не разбираше какво го беше прихванало. Не разбираше защо подозираше тази млада жена в…
Но в какво наистина?
Ръката все така го болеше. Продължаваше да се чувства зле, но си беше възвърнал достатъчно ясния разум, за да може — като в плътна мъгла — да проумее ситуацията и сериозността на поведението си.
Поведение, което не можеше да си обясни по друг начин освен като лудост, като влияние на Тъмнината, която се беше събудила в душата му, както се събуждаше в плътта му…
Елана беше станала.
Все още задъхана, стресната, тя се опираше на една масичка, на която беше поставена голяма глинена кана. Дългите ѝ, разрошени коси падаха пред лицето ѝ. Раменете ѝ се повдигаха в ритъма на затрудненото ѝ дишане.
Отнесен, неустойчив, Лорн се питаше какво се беше случило с него.
Искаше да помогне на Елана и да я подкрепи, без да знае, че тя се чувства много по-добре, отколкото си придава вид.
Каната го удари в слепоочието.
Първият път го накара да залитне.
На втория падна.
Последва трети, от който каната се счупи, а той остана в безсъзнание на пода с окървавено слепоочие.
Напълно овладяна, Елана погледна проснатия Лорн и поклати глава — не можеше да повярва и беше раздразнена. Не очакваше той да ѝ даде толкова материал за размишление, както и да я разкрие толкова бързо…
Лорн се съвзе, но продължи да лежи неподвижно.
С буза, долепена към пода, отвори едното си око и видя Елана, която движеше наляво-надясно една запалена свещ пред прозореца. Тя се обърна, но очите му бяха затворени и той се престори, че още е в несвяст, когато тя го провери, като повдигна с пръст единия му клепач.
Това, което установи, като че ли я удовлетвори.
Въпреки това скоро се върна с въже, за да завърже Лорн. Той я остави да го направи — беше неспособен да се бори. Нямаше достатъчно сили. Виеше му се свят и не виждаше ясно. Дори не беше сигурен дали краката могат да го държат, а ръката продължаваше да го измъчва жестоко.
Водена от любопитство, известно време Елана разглеждаше каменния печат на ръката на Лорн. После завърза китките му, но я прекъснаха, преди да довърши.
Някой идваше.
Лорн различи краката на няколко мъже. Един от тях размени няколко думи с младата жена. Тъй като ушите му бучаха, Лорн не разбра какво си казаха. Гласовете им достигаха до него променени и му се струваше, че говорят на чужд език.
Все пак разбра една дума:
„Ирелис.“
Ако беше чул добре, Лорн на всяка цена трябваше да се измъкне. По никакъв начин не биваше да остава в ръцете на тези типове и на Елана. Не знаеше какво точно искаха от него, но нямаше никакво намерение да го открие за своя сметка.
Колко бяха тези мъже?
Двама или трима? Може би четирима?
Без значение.
Лорн знаеше, че няма сили да се бие дори срещу един-единствен от тях. Дори не знаеше дали щеше да може дълго време да се задържи на крака.
Така че може би един добре премерен удар…
Изчака да го хванат и да го изправят на крака. Възползвайки се от това, че мъжете, които го държаха, нищо не подозираха, той се освободи с едно движение на раменете и се втурна напред.
Направи няколко големи крачки към сивия, вълнист правоъгълник, който прозорецът очертаваше.
И се хвърли в него.
— Не! — извика Елана.
Лорн полетя надолу.
Глава 11
Тежко на този, чието тяло е обзето от Тъмнината. Тежко на този, чиято душа е обзета от Тъмнината. Тежко на този, който чува Призива ѝ, и тежко на този, който му отговаря. Тежко на този, който цял ѝ е отдаден.
Лорн падна право в реката и изчезна в бързите, тъмни води. Течението го понесе.
Замаян от удара след петнайсетметровия скок, изплува по-нататък. Пое голяма глътка въздух и опита да се задържи на повърхността, но беше слаб и объркан. Движенията му бяха непохватни, хаотични. Освен това трябваше да се бори в тъмното само с една ръка срещу вълнението и предателските водовъртежи. Ботушите му бяха пълни с вода и го теглеха надолу. За щастие, въжето, което Елана не беше завързала добре, се беше разхлабило и ръцете му бяха свободни.