— Какво има, Естеверис?
Мъжът пристъпи напред, но се постара да остане в сянката зад нея.
— Новини от Цитаделата, господарке. Отрядът от сиви гвардейци, който пътуваше към Самаранд, е имал заповед да ескортира Лорн Аскариан до Цитаделата. Където Върховният крал го е приел на частна аудиенция.
— Много добре. И какво?
Кралицата не се и опитваше да скрие отегчението си.
— Кой знае какво му е казал кралят?
— Как така, кой знае? Аз се надявах вие да го узнаете.
Министърът помръкна. Обикновено беше много горд с ефикасността на безбройните си информатори, които впрочем му струваха доста скъпо.
Или поне струваха доста скъпо на Короната…
Кралицата се усмихна.
Обичаше да побеждава Естеверис, понеже знаеше, че е свръхинтелигентен. Нещо повече, обожаваше да го кара да признае незнанието или безпомощността си. Всъщност изпитваше особено удоволствие да унижава този дебел, плешив мъж, мазен, с розов тен и малки свински очички, който тайно — поне така си мислеше той — я желаеше.
Не само Естеверис имаше шпиони.
— Няма никакво съмнение, че скоро ще науча — каза той. — Но има нещо по-тревожно…
Остави изречението си недовършено.
Но тъй като Селиан, кралица на Върховното кралство, мълчеше и все така стоеше с гръб към него, добави:
— На другия ден кралят и Лорн са отишли на гроба на Ерклант I. После кралят е обявил Лорн за Пръв рицар на кралството.
Кралицата се сепна и най-сетне благоволи да се обърне.
— Пръв…
— … рицар на кралството.
Тя се помъчи да си спомни. Тази титла ѝ говореше нещо, но какво?
После се сети.
Някога беше съществувала Гвардия на оникса. Била създадена по време на Последната война на мрака и служила на кралете на Лангър до създаването на Върховното кралство. Ерклант I я разпуснал. Титлата Рицар на трона от абанос и оникс — или Рицар на оникса — по онова време станала почетна и сегашният Върховен крал я беше дал на някои от първите си другари по оръжие — вече бяха останали само неколцина много възрастни благородници, които още носеха черния пръстен с вълча глава.
Кралицата вдигна рамене.
— Тази титла вече не представлява кой знае какво — каза тя. — Кой го е грижа още? А и един пръстен срещу три години в Далрот не е много висока цена, като се замислиш…
— Наистина Върховният крал провъзгласи неколцина Рицари на оникса. Но той е дал на Лорн титлата Пръв рицар. Не е същото нещо, господарке. Даже е много различно.
— Ама обяснете какво имате предвид, Естеверис! — извика кралицата с глас, в който започваха да се появяват нетърпение и гняв.
Министърът леко се поклони за извинение.
— Първият рицар командваше Гвардията на оникса, господарке. Никой не е бил провъзгласяван за Пръв рицар, откакто е била разпусната.
— Значи кралят е назначил Лорн начело на гвардия, която не съществува от няколко века — иронично рече Селиан, кралица на Върховното кралство. — Мислите ли, че възнамерява да я възстанови?
— Кой знае?
— И с кого? И как? Кога? И с какви пари?
— Не зная — призна Естеверис.
На лицето на Селиан, кралица на Върховното кралство, се появи усмивка, изразяваща превъзходство…
… преди да смръщи вежди, виждай разтревожената физиономия на своя министър. Той беше амбициозен и предан, лишен от скрупули и несъмнено жесток. Можеше да извърши грях от излишно старание и може би дори от гордост. Но не беше от тези, които лесно се тревожат.
Неговата тревога се прехвърли и върху кралицата.
— Какво не ми казвате, Естеверис?
В залата на Двореца се чу силен шум от сгромолясване, придружен с викове от страх и болка. Твърде набързо и твърде неумело построени, една част от амфитеатралните пейки бяха паднали под тежестта на фигурантите, които заемаха местата си на тях, докато работниците още работеха отгоре. Кралицата се наведе над парапета и видя катастрофата. Сред хаоса от счупени дъски имаше изкривени лица, кървящи рани, счупени крайници. Други бързаха да се притекат на помощ на нещастните пострадали и почти се блъскаха да ги извадят изпод дъските.
Абсолютно безразлична към ужаса и страданията, Селиан, кралица на Върховното кралство, гледаше обаче нещо друго, раздвоена между вцепенение и страх.
В сгромолясването си пейките бяха бутнали подиума с куклите манекени. Тази, която представляваше кралицата, беше паднала от своето кресло, а изкуствената ѝ корона се беше изтърколила на пода.