Лорн изчака Лестер да се отдръпне и се приближи до масата, наведе се над картата, която му посочиха, потърси… и сложи пръст върху една долина.
— Тук — каза той.
Графът и неговите васали изглеждаха смаяни.
— Сигурен ли сте? — попита един от тях.
— Да.
— Невъзможно — рече друг.
— Мога да разчитам карта — заяви Лорн с лека горчивина.
Загрижен, смутен, Теожен потъна в изучаването на картата, като мислеше на глас:
— Сега вече нищо не разбирам…
— Защо? — попита Лорн, без да се обръща конкретно към някого. — Какво става?
— Ако не грешите… — обясни Орвейн.
— Не греша.
— Ако не грешите, то тогава гелтите не се връщат в тяхната територия, както смятахме ние. Което е необяснимо, защото са взели пленнички, които могат само да ги забавят… Колко бяха тези, които нападнаха патрула?
— Малко повече от двайсет конници.
— Тогава не са били всички.
— Над двайсет конници против един патрул! — извика възмутено Гилем, най-младият от рицарите. — И вие нищо не направихте?
— Не е имало нищо, което сам човек да би могъл да направи — възрази Орвейн, вземайки страната на Лорн.
После, като се обърна към него, продължи:
— Видяхте ли пленничките?
— Нито една.
— Несъмнено са били с другите гелти…
— Или вече са били убити.
Орвейн внимателно се вгледа в Лорн.
Напомняше му някои ветерани, у които войната беше убила човешкото поради извършени, видени или изтърпени ужаси. Това ги правеше отлични бойци. Но макар че тези мъже бяха от онези, които извоюваха победи и преобръщаха съдби, макар че бяха страховити противници и безценни съюзници на бойното поле, в същото време те бяха изгубени души, които рано или късно угасват.
— Освен ако…
Теожен не завърши думите си.
Забързано премести боздугана си, за да извади пакет с карти, из които започна да рови, без да ги пази, докато най-накрая намери една, която — по-стара и по-оръфана от другите — представяше подробно няколко хребета, прохода и долини. След като я разви, той бързо я погледна и се усмихна.
— Това е — каза той.
— Какво? — попита Орвейн.
— Не виждаш ли?
Рицарят без земя започна да изучава картата, но Лестър първи се сети.
— Проходите близнаци! — каза той.
— Да — каза графът, като се изправи в цял ръст. — Проходите близнаци. Гелтите наистина се връщат към своите земи, но не по най-краткия път.
— Нито най-естествения — отбеляза Орвейн. — Никога нямаше да се сетим да тръгнем да ги търсим там. Или пък прекалено късно, след като намерехме патрула…
Теожен се обърна с признателност към Лорн.
— Благодаря, рицарю. В крайна сметка вашата помощ се оказа изключително ценна.
И като се обърна към васалите си, добави:
— Господа, утре на зазоряване тръгваме на експедиция, от която няма да се върнем всички. Подберете най-добрите си оръжия, най-добрите си хора и най-добрите си коне. Вървете! Знаете какво да правите.
Всички кимнаха и сред бойното потракване на оръжия и железни токове, отидоха да дадат своите заповеди. Лорн остана сам с граф Д’Аргор и Орвейн. Смрачаваше се и скоро щеше напълно да се стъмни, както става винаги в планината. Беше се появил северен вятър — силен и прохладен.
Без да каже и дума, Теожен протегна ръка.
Лорн му подаде писмото от Върховния крал и зачака. Графът разчупи печата, очите му пробягаха по хартията. После отново грижливо го сгъна и го пъхна в ръкава си с бавни движения, които му даваха време да помисли.
След това се вгледа в Лорн, сякаш се надяваше в него да намери отговорите на въпросите, които си задаваше. Погледът му се задържа върху ръката му, омотана с кожена препаска, същата, на която Лорн носеше ониксов пръстен, украсен с вълча глава от позлатено сребро над два кръстосани меча. Теожен носеше почти същия пръстен, с тази разлика, че неговият нямаше кралска корона. Доколкото знаеше, съществуваше един-единствен подобен пръстен и той винаги го беше виждал на безименния пръст на Върховния крал.
— Кралят ви е провъзгласил за Пръв рицар на кралството — каза той с тон на хладна констатация.
— Да — отвърна Лорн.
— Познавате ли съдържанието на това писмо?
Лорн поклати глава отрицателно.
Той не знаеше какво се мъчеше да открие графът, какви въпроси беше повдигнало кралското съобщение у него. Не знаеше какво беше съдържанието на писмото, но се досещаше, че то поставя проблем пред графа и че той, Лорн, беше свързан с него.