В този момент Теожен стана сериозен, строг и в тъмното — почти заплашителен.
— Защо? Не зная — заключи той. — Оттук насетне единственото, което е важно за мен, е да разбера дали сте достоен за това.
Глава 6
Вдигнаха лагера малко преди разсъмване, преминаха прохода, което им позволи да спечелят ценни часове, и в средата на деня стигнаха до Разклона за Ерм. Теожен предпазливо слезе от коня и изпрати Орвейн и съгледвачите напред. Определиха часови. Мъжете завързаха конете си и се събраха на групи под сенките, за да обядват къс сушено месо и парче сух хляб. Вече три дни пестяха храната и гладът започваше мъчително да се усеща.
— За щастие, вода не ни липсва — каза Гилем, като се върна, след като беше напълнил манерката си.
Родено от бързите, прозрачни води на висок ледник, едно поточе течеше недалеч сред покритите с мъх скали.
— Може би да отделим един-два часа за лов — каза един рицар със сплетена брада.
Беше набит, с широки рамене, бойна секира висеше на халка на колана му, ръцете му бяха покрити с племенни татуировки. Казваше се Гаралт и говореше със скандски акцент, който Лорн лесно позна — същият като на майка му.
— Съгледвачите могат да се върнат всеки момент — отвърна граф Д’Аргор. — Тогава ще трябва да чакаме хората, които сме пратили на лов. И може би напразно, ако се върнат с празни ръце. Няма да се оставим да умрем от глад, обаче ще ловуваме на връщане, след като изпълним мисията си.
В този момент дрезгав животински крясък раздра тишината сред върховете. Лорн не чуваше за пръв път тази сутрин подобен крясък, но никога толкова наблизо. Вдигна глава и огледа небето.
— Мъжки змей — посочи му Теожен — Вик на предизвикателство. Не след дълго ще чуем и…
Не успя да завърши изречението си.
Втори крясък отекна, още преди ехото от първия да заглъхне в далечината.
— Там — каза Лестер, като сочеше с пръст.
Два змея се бяха появили над един скалист хребет. Два млади мъжкаря, които кръжаха един до друг в яростен балет. Удряха се с муцуни и с нокти, изглеждаха, сякаш искат да се захапят за вратовете и да се изкормят.
— Двама мъжкари, които се бият — каза барон Д’Ортан.
Беше присвил очи, ръката му ги предпазваше като козирка.
— Наближаваме област, в която змейовете се размножават и правят гнездата си — обясни Теожен на Лорн. — Ще я заобиколим. Гелтите няма да поемат риска да минат през нея, нито пък ние.
— Тия двамата се забавляват — каза Лестер.
Едва беше погледнал към змейовете и седнал на един голям камък, се правеше, че се интересува единствено от парчето сирене, което ядеше, набодено на ножа му.
— Сигурен ли сте? — учуди се Ортан.
— Убеден съм.
Тъй като не знаеше много за змейовете, Лорн се затрудняваше да каже дали присъства на истински дуел, или на подобие на битка.
Баронът се обърна към Теожен.
— А вие, графе? Какво мислите?
— Бих се съгласил с вас…
— А! — възторжено възкликна Ортан. — Чувате ли, Лестер?
— Чувам.
— Но тъй като познавам Лестер, ще се съглася с неговото мнение — продължи графът.
— Наистина ли? Е, добре, продължавам да твърдя, че съм прав — каза Ортан.
— На ваше място не бих се обзаложил.
— Облог? Това е идея!
Лорн размени съучастнически поглед с Теожен. Графът нарочно беше подхвърлили идеята за облог и не беше недоволен, че поне за момент неговите рицари не мислят повече за преследването.
— Какво ще кажете за един облог, Лестер? — каза баронът.
— Ще кажа, че това ще са твърде лесно спечелени пари.
Репликата развесели Ортан.
— Двайсет и пет сребърни лангри? — предложи той.
— Петдесет?
— Съгласен. Петдесет.
— Грешите, Ортан — каза Гаралт. — Трябваше да послушате графа.
— Ще видим. Държите ли на думата си, Лестер?
Лестер грижливо уви парчето сирене в кърпа и избърса ножа в бедрото си. Изглеждаше напълно сигурен в себе си, но без да проявява надменност или задоволство. Просто излъчваше спокойната убеденост, че е прав.
— Държа — каза той. — Бароне, дължите ми петдесет сребърни лангри.
И сякаш за да му отдадат право, змейовете престанаха да се нападат точно в този момент. Отдалечиха се, като си играеха и единият гонеше другия.
Имаше смехове и дори няколко подигравки, които Ортан, като добър играч, прие с усмивка.
— Несъмнено братя — каза той. — Ако тези мъжкари бяха съперници, щяха да се разкъсат един друг.
— Предупредих ви — весело каза Теожен. — От всички нас Лестер най-добре познава змейовете.