Това трето преминаване щеше да е окончателно.
Лестер нямаше да оцелее и той го знаеше. Реши да вложи последните си сили в единствения удар, който можеше да нанесе на старата женска. Нямаше да я убие, но щеше да ѝ остави доста лош спомен…
Зае отбранителна позиция.
Лорн се появи в мига, когато змеицата плавно се спускаше върху Лестер с протегнати напред нокти. Конят му се втурна напред, направи невероятен скок и мина под протегнатия врат на влечугото. С юзди, стиснати между зъбите, Лорн размахваше меча си с две ръце. Удари. Скандската стомана проблесна и преряза. Змеицата изрева. Конят изцвили и потрепери. Плисна кръв. Лорн беше изхвърлен от седлото.
Голямата змеица мина покрай Лестер и падна зад него.
Главата ѝ отскочи по-нататък.
Търкулна се…
После спря в една скала.
Лорн някак се изправи на крака с меча в ръка.
Заслепен, прашен, с ударено чело, вдигна очилата си от земята, сложи ги, изчака очите му да свикнат.
Лестер изглеждаше жив.
Тогава Лорн се разтревожи за коня си. Потърси го с очи и го видя: изглеждаше добре. Тръгна към него. После вдигна поглед към висините.
Но небето беше чисто.
Разтревожени от вика на Лорн, Теожен, Орвейн и Гаралт също обърнаха. Скоро и те дойдоха. Орвейн и скандът останаха до Лестер, а Теожен подкара коня си към Лорн.
Лорн бавно се връщаше, като теглеше за юздата преуморения си кон, който леко накуцваше. Спря като видя, че графът се приближава.
Зачака.
На свой ред Теожен спря пред него и остана на седлото. Гледаха се мълчаливо, после графът каза:
— Благодаря.
Лорн кимна.
И като продължи да върви, рече:
— Петима мъже няма да са в повече за това, което ни очаква.
Глава 9
Преминаха един проход, който ги отведе в долината Горлас, и спряха чак вечерта. С падането на нощта бдителността им намаля и с изненада установиха, че опасно дремят, яздейки коне, които се движеха с последни сили и заплашваха да се строполят във всеки един момент. Ала трябваше да напредват на всяка цена, колкото бе възможно. Не знаеха дали са изпреварили гелтите, или не. Едно нещо беше сигурно: те не бяха далеч.
В тъмнината Голямата мъглявина беше особено бледа, а луната я нямаше. Теожен прецени, че е по-разумно да починат на завет до иглолистната горичка на един хълм. И този път лагеруваха без огън. Не ядоха, бяха гладни и изтощени. Знаеха, че нямаше да могат дълго да продължат така — без храна и без почивка. Също така знаеха, че скоро нямаше да имат възможността да заловят гелтите, които преследваха. Трябваше да стане или на следващия ден, или никога нямаше да се случи. След това гелтите щяха да намерят убежище в своята територия и нещастниците, които бяха пленили — ако все още бяха живи — щяха да са изгубени завинаги.
Лестер пръв видя огньовете в далечината.
Лорн преряза гърлото на първия часови.
Младият гелт беше заспал седнал. Лорн затисна устата му с ръка и я задържа така, докато траеше кратката му агония. После безшумно положи трупа на земята и напрегна всичките си сетива, за да огледа наоколо. Беше първият сивкав час от зазоряването и гелтският лагер още спеше.
Но още колко време?
Бяха прекосили долината и се бяха приближили колкото можаха на кон. После оставиха конете, скрити в издълбаното корито на една пресъхнала река. Бяха махнали от себе си всичко, което можеше да предизвика шум или да привлече поглед. Почерниха лицата си и тръгнаха с големи, безшумни крачки, приведени, възползващи се от тъмнината и от най-малката неравност на терена, като при нужда изчакваха да се появят облаци, за да преминат откритите пространства.
Бяха се разбрали първо да премахнат часовите, после се надяваха да намерят пленничките, преди да бъде дадена тревога и да започне битка. Но вече започваше да се развиделява. Гелтите не след дълго щяха да се събудят, за да продължат пътя си.
Освен ако…
Заинтригуван от някаква миризма, Лорн вдигна една дървена чаша, паднала до трупа, и я помириса. Миришеше на ракия. Часовият беше заспал на поста си, защото беше пиян. Значи гелтите се бяха напили и огньовете, които бяха запалили тази нощ, трябва да бяха огньове от радост. Защо тази непредпазливост? Може би бяха решили да отпразнуват предварително успеха на своите нападения, но това нямаше значение. Гелтите лагеруваха на дъното на пропаст, над чийто склон бе надвиснала скала, приличаща на клепач. Лорн беше видял трима часови по средата на този склон. Обърна се надясно и видя Лестер, който му правеше знак, че всичко е наред. После се премести наляво, заобиколи една голяма скала и видя Гаралт, който се приближаваше безшумно до третия часови. Този беше буден, но зает да пикае и леко се поклащаше.