Тя отново се усмихваше.
— И каква е тази цел, госпожо?
— Ами доброто на Върховното кралство, разбира се.
Лорн дълго я гледа, без тя да покаже каквото и да било вълнение.
После се усмихна странно и отнасяйки Исарис, си тръгна.
— Лека нощ, госпожо.
— Лека нощ, рицарю. До скоро.
На другия ден много рано Лорн сам оседла коня си. С Исарис на рамото си, той го изведе от конюшнята, докато замъкът се пробуждаше под първите светлини на зората. Прекоси двора и намери Теожен при решетката на вътрешната крепостна стена.
Лорн се изненада, защото се беше сбогувал с графа още вечерта, след един разговор насаме, в който беше обяснил подробности от мисията, която Върховният крал му беше поверил. Но Теожен го чакаше, облечен в дълъг подплатен кожух, с ботуши, кръстът му беше пристегнат с широк колан.
— Добро утро, рицарю.
— Добро утро, графе.
— Исках да ви пожелая лек път. И още веднъж да ви благодаря.
— Няма за какво.
Светлината все още беше мека, Лорн не носеше очилата си, нито беше сложил качулката. Теожен можеше да го погледне в разноцветните очи.
В тях не прочете нищо.
— Елате — каза той след кратко колебание.
С жест покани Лорн да го последва.
Лорн сложи Исарис върху седлото на коня си и двамата мъже направиха няколко крачки заедно, докато седналото коте ги следваше с очи.
— Планът на краля има всички шансове да се провали — каза графът. — Що се отнася до идеята да създаде отново Ониксовата гвардия… — той замислено поклати глава. — Но приключението си заслужава опита и вие можете да разчитате на моята помощ.
— Несъмнено Кралят скоро ще ви призове. Вас и вашите ездачи на змейове.
— Аз съм и оставам на служба при Върховния крал.
Лорн кимна.
— Но вие, рицарю, вие ще сте съвсем сам — поде отново Теожен. — Ще трябва да намерите и други съюзници освен мен. И то доста по-наблизо. Този пръстен ви издига и ви пази, но в същото време ви излага на опасност и не ви прави неуязвим. Не се доверявайте на никого и внимавайте за ножове нощем. И не забравяйте да идете при Сибелиус. Вчера ви говорих за него — той ще ви е от голяма помощ. Той е стар приятел. Отговарям за него.
— Ще го потърся.
Графът замълча за миг, докато се връщаха към коня на Лорн. После каза:
— Продължавам да не разбирам какво ви мотивира, Лорн. Но вие се готвите да направите невъзможното в името на Върховния крал и поради тази причина…
Той не довърши.
С Лорн здраво си стиснаха ръцете.
— Някои победи отначало са били обречени битки, нали?
Теожен отиде при госпожа Мерил до едно от укрепленията на вътрешната крепостна стена. Увита в сиво палто, което вятърът развяваше, тя гледаше Лорн, който се отдалечаваше към утринното слънце.
— Е?
— Наистина не зная какво да мисля за този Лорн — призна графът. — Той е смел, интелигентен, решителен и е един от най-добрите воини, които някога съм срещал, но…
Остави изречението си недовършено и безпомощно тръсна глава.
— Мислите ли, че може да успее? — попита лилията. — Мислите ли, че кралят е направил правилния избор?
— Не зная — призна Теожен. — А и е вярно, че кралят допусна много грешки, откакто царуването му върви към своя край. Но ако този мъж, върнал се от ада, е единственият шанс, останал на Върховното кралство, тогава трябва да го опитаме.
Трета част
Лятото на 1547 г.
Глава 1
В Събранието на Ирканс Седмият пазител беше този, който настояваше пред събратята си и отстояваше освобождаването на Рицаря с меча, за да се изпълни съдбата му. Противоположни мнения се бяха чули и Събранието беше обсъдило и решило в полза на Седмия, въпреки противопоставянето на Третия и на други.
Беше определен Пратеник и Рицарят с меча се видя освободен от Цитаделата на мрака и от мъченията на Тъмнината.
Тогава звездата на Рицаря отново заблестя в небосвода на Сивия дракон, но блясъкът ѝ беше злокобен. И всички се усъмниха в правотата на решението си.
Свечеряваше се.
Белият драк беше запалил огън на една полянка. Конят му беше вързан недалеч, той седеше на един повален ствол и гледаше как се пече един заек, който беше убил следобед, докато пътуваше. Беше облечен в прости, здрави дрехи, не носеше броня, а на колана му висеше дълъг кинжал. Люспите му бяха бели. На дясната си вежда имаше халка от черен аркан. Полегатите му очи бяха наситено тюркоазеносини.