— Мислите ли?
Министърът избухна в смях.
— Ама шегувам се, Талин! Шегувам се! Хайде, ела на себе си!
Загрижен да не се изложи, Йоргаст се видя принуден да се отпусне и също да се засмее.
— И все пак — поде Естеверис, — добре направи, че ме осведоми за всичко това. Наблюдателен си, това е чудесно. Продължавай все така, а? Хвърляй по едно око на този човек, ама дискретно, и редовно ми съобщавай какво прави.
Ненужна мярка, тъй като министърът вече беше наредил да наблюдават новия обитател на Черната кула.
— Разбрано, чичо.
— Какво може сам човек?
— Нищо — призна префектът.
Но не беше напълно убеден.
След като Йоргаст си тръгна, Естеверис се върна и седна на бюрото си. Разтревожено погълна няколко сладкиша, докато разсъждаваше. Нямаше представа каква работа имаше Лорн в Ориал. Знаеше само, че беше главната фигура на Върховния крал, който току-що го беше поставил в средата на шахматното поле. След няколко начални хода най-сетне партията наистина започваше.
Естеверис въздъхна.
Само това му липсваше! Като че ли си нямаше достатъчно грижи, достатъчно проблеми за оправяне с отстъпването на Ангборн, което наближаваше! Трябваше ли наистина Върховният крал точно в този момент да се намеси от своята Цитадела? Не можеше ли да продължи да си агонизира, отдръпнал се от света?
Естеверис забеляза, че беше изпразнил чинията с пастичките и се самообвини. С изражение, внезапно обзето от отвращение, той я бутна ядосано и тя падна на паркета, като се разби на парчета.
При този шум се притече Дранис — довереният слуга на министъра. Мълчаливо, както му беше навик, черният драк показа глава на вратата и зададе въпроса си с поглед.
Естеверис го изгони с ядно движение.
После размисли и го повика.
— Дранис!
Дракът се върна.
— Далк още ли е тук?
Дранис кимна утвърдително.
— Повикайте го.
Дракът отново кимна и излезе.
Когато Сор Далк влезе, Естеверис чакаше на балкона.
Известѐн от тракането на токовете и подрънкването на шпорите си, той отиде при министъра, но изчака да бъде повикан, за да се яви. Нощта беше топла, ясна и спокойна.
А Далк не бързаше.
Той почака, единият му палец беше пъхнат в гайката на колана, а ръката му почиваше върху дръжката на меча.
— Прочетох доклада ви — каза накрая Естеверис. — Има ли основание за тревога?
Далк се връщаше от Ангборн.
— Така мисля — каза той.
— Но кой е този Каел…?
— Каел Дорсиан. Дребно и много съмнително благородничество на меча. Събира около себе си всички противници на отстъпването на Ангборн на Иргаард. Говори за предателство, безчестие. Не признава на кралицата правото да царува. Казва, че се подчинява единствено на Върховния крал. Слушат го.
— Не можем ли да го вразумим?
— Не.
— Да го купим?
— Нито това.
— Тогава да го накараме да замълчи? — ядоса се Естеверис, като се обърна към своя доверен човек.
Далк не трепна.
— Без съмнение ще е неблагоразумие — каза той.
Министърът изруга, но не след дълго се успокои.
— Много добре зная — процеди той. — Много добре зная. Никога не е добре на една кауза да ѝ се дава мъченик… А да го задържим? Още ли не е направил нещо незаконно този барон?
— Нищо. Поне нищо доказано. Досега.
— Как така?
Далк обясни, че от известно време банда нехранимайковци вилнее из Ангборн. Напада само богати иргаардци или търговци, банкери, притежатели на кораби, които са особено благоприятно разположени към Иргаард. Откраднати са доставки, има обрани къщи, изпразнени складове, подпалени запаси. И всичко това с почти никакво насилие, така че до този ден има оплаквания само за дребни наранявания и цицини. Но колко ли още щеше да продължава така?
— Тези разбойници подписват злодеянията си с печатни листовки, които оставят на мястото или разлепват през нощта по стените в града. Много са популярни, твърдят, че са верни и предани поданици на Върховния крал. Осъждат незаконното регентство на кралицата, която води Върховното кралство към гибел. Отказват да признаят отстъпването на Ангборн и обещават да продължават борбата, дори когато градът стане иргаардски. Те са бойци. И се готвят да водят законна война, като изземват от врага запасите, които скоро ще му бъдат потребни.
— И според вас Дорсиан е водачът на тази банда, така ли? — каза Естеверис.
— Дорсиан отрича. Но говори съвсем същото като тези разбойници. Освен това е мъж на действието. И има всички необходими качества, за да събере около себе си шепа смели и решителни доброволци.