Той обясни нещо на неразбираем език на мъжете с гарваново черни очи, които кимнаха, че са го разбрали, и внимателно, но без прекалено благоговеене, започнаха да преглеждат господаря Магнус. Погледнаха зениците му, слушаха дишането и ударите на сърцето му, чукнаха дясното му коляно с една малка тояга така, че кракът веднага отскочи, после направиха същото няколко пъти и с левия крак, като причиниха само леко потръпване, от което бяха особено заинтригувани, и накрая се заеха да вдигат и пускат слабата му лява ръка няколко пъти, докато през цялото време си шепнеха нещо един на друг.
Ескил, който стоеше зад Арн, се чувстваше изолиран и объркан от това да гледа как двама странници се отнасят с господаря на Арнес така, сякаш преглеждат най-обикновен слуга. Но Арн му направи знак, че всичко е наред, и шепнешком проведе кратък разговор на чуждия език, след което двамата лечители се измъкнаха навън с дълбоки поклони, отправени към Ескил.
— Авраам и Йосиф имат добри новини — рече Арн, когато с Ескил останаха сами. — Точно сега баща ни е прекалено изморен, но утре ще започнат лечението му. С Божията помощ той отново ще може и да ходи, и да говори.
Ескил не отговори. Сякаш първоначалната голяма радост от срещата с Арн беше отминала и той се срамуваше да бъде в ролята на сина, който не се е грижил достатъчно за баща си. Арн изгледа изпитателно брат си и изглежда разбра скритите му чувства. Изведнъж той разтвори ръце и двамата се прегърнаха. Останаха така дълго, без да продумат. Накрая Ескил, който изглежда се притесняваше от тишината повече отколкото Арн, измърмори, че на гости му е дошъл един слаб и малък брат.
Арн отвърна развеселено, че на него му се струва, че Ескил не е позволил гладът да прекрачи прага на Арнес, но и ни най-малко не се е изродил в техния родоначалник — кралския наместник Фолке Дебелия. Ескил избухна в смях и разтърси с престорено възмущение по-малкия си брат, а Арн не се възпротиви и се смя заедно с него.
Когато смехът им утихна, Арн заведе брат си при баща им, който седеше на своя любим стол с драконова резба напълно неподвижно с увиснала лява ръка. Арн коленичи и придърпа Ескил плътно до себе си така, че главите им се опряха една в друга. После заговори със съвсем обикновен тон, а не като на някой, който не е с ума си:
— Знам, че чуваш и разбираш всичко както преди, скъпи татко. Няма нужда да ми отговаряш сега, защото, ако се напрягаш прекалено много, ще стане по-лошо. Но от утре ще започне лечението ти и аз ще седя при теб и ще ти разказвам за всичко, което се случи в Светите земи. Аз и Ескил те оставяме, за да може той да ми разкаже какво е станало у дома, защото има толкова много неща, които съм нетърпелив да узная.
С тези думи двамата братя се изправиха, поклониха се на баща си както преди и им се стори, че виждат лека усмивка на лицето му подобно на отблясък на огън, който далеч не е угаснал.
Когато излязоха от готварницата, Ескил хвана един забързан слуга и му нареди господарят Магнус да получи легло, вода и гърне в готварницата, която да бъде украсена с върбови клонки.
По двора се щураха различни хора и слуги, заети с всякакви задачи преди неочакваното празненство за добре дошли, което по най-бърз начин трябваше да бъде организирано по-добре от всеки друг обикновен празник в Арнес. Но тези, които попаднеха в близост до двамата братя от рода на Фолкунгите, които вървяха рамо до рамо към портата, се отдръпваше почти ужасени. Говореше се, че Ескил е най-богатият човек в цяла Западна Готаланд и всички разбираха, че трябва да се страхуват от силата на златото и среброто, макар че господарят Ескил сам по себе си изкушаваше повечето хора да му се присмиват, отколкото да се страхуват от него. Сега обаче до него вървеше брат му, изчезналият воин Арн, който сагите представяха като много по-висок и по-широкоплещест отколкото беше в действителност. Въпреки това всички виждаха походката му, лицето му, покрито с белези, начина, по който носеше меча и ризницата си все едно че бяха обикновени дрехи, всички разбираха, че в Арнес може би е пристигнала другата сила, силата на меча, от която повечето разумни хора се страхуваха много повече, отколкото от тази на среброто.
Ескил и Арн излязоха през портата и слязоха до палатковия лагер, който се довършваше от всички онези непознати мъже от свитата на Арн. Той обясни, че трябва да поздравят само свободните мъже, без слугите му. Пръв покани да дойде при тях Харалд Ойстенсон и разказа на Ескил, че двамата са другари по оръжие от почти петнадесет години. Щом чу норвежкото име, Ескил смръщи чело, сякаш се опитваше да си спомни нещо. После попита Харалд дали случайно няма роднина в Норвегия със същото име и когато Харалд потвърди и каза, че този човек е негов дядо, а баща му се казва Ойстен Моилас, Ескил кимна замислено. Той побърза да покани Харалд на тържествената вечеря в голямата зала и също така подчерта, че няма да липсва скандинавска бира в голямо количество, нещо, което смяташе, че ще зарадва един приятел, идващ отдалеч. Харалд засия и зареди толкова мили думи, почти благословии, и бързо изостави темата за роднините си.