След това поздравиха стария монах брат Гилберт, чиито коси бяха съвсем побелели, а голото му теме свидетелстваше, че вече нямаше нужда да се занимава с монашеското обръсване на част от главата. Арн разказа накратко, че отец Гийом от Варнхем е освободил брат Гилберт за времето, през което ще работи за Арнес. Ескил се изненада, когато се ръкува с монаха и усети една здрава и силна десница като на ковач.
В свитата на Арн нямаше повече мъже, които говорят норвежки, и скоро на Ескил му стана трудно да разбира непознатите имена, които Арн избърборваше пред кланящите се мъже на език, който в ушите на Ескил звучеше ту като френски, ту като нещо съвсем различно.
Затова пък Арн имаше голямо желание да му покаже двама братя, които бяха с тъмна кожа, но и двамата носеха златен кръст на врата си. Казваха се Марк и Яков Вахтиян, поясни Арн и добави, че те ще бъдат от голяма полза както в строенето като цяло, така и в търговията.
Мисълта за добри търговци ободри Ескил, но иначе той вече беше започнал да се дразни сред тези чужденци, чийто език не можеше да разбира, но подозираше, че може доста добре да разчете израженията на лицата им. Извади си заключението, че те казват неща за огромния му корем, които не са особено почтителни.
Изглежда Арн скоро също забеляза смущението на Ескил, заради което отпрати всички мъже, насъбрали се около тях, и поведе брат си обратно към двора на крепостта. Когато влязоха през портата, Арн изведнъж стана сериозен и помоли в най-скоро време двамата да се срещнат насаме горе, в стаята за водене на сметки в кулата, за да проведат разговор, предназначен само за техните уши. Но преди това той имал да свърши нещо съвсем дребно и обикновено, което би било досадно да се забрави преди празненство. Ескил кимна леко притеснен и се запъти към кулата.
Арн се отправи с широки крачки към голямата готварница, построена от тухли, които още стояха на мястото, където той като млад ги беше нареждал, със задоволство забеляза, че тук-там бяха поправяни и подсилвани и изобщо не се рушаха.
Както очакваше, вътре откри Ерика Йоаршдотер, облечена с дълга кожена престилка върху обикновена, кафява ленена рокля, но в пълно бойно снаряжение като командир на конница в битка сред слугините и готвачките. Когато го видя, тя бързо остави настрана голяма тава с печени кореноплоди и за втори път се хвърли на врата му. Този път той се остави в ръцете й без да се срамува, тъй като в готварницата имаше само жени.
— Знаеш ли, скъпи мой, Арн — рече Ерика на своето трудноразбираемо произношение, чиито звуци излизаха колкото през устата, толкова и през носа, и който Арн отдавна не беше чувал — че когато дойде тук навремето, благодарих на светата Дева, че е изпратила един ангел в Арнес. А ето те сега отново тук, в бяла мантия и туника със знака на нашия Отец, като истински Божи ангел воин!
— Какво вижда човек и какво вижда Господ невинаги е едно и също — промърмори смутено Арн. — Ти и аз имаме много да си разказваме и ще го направим, бъди сигурна. Но точно сега ме чака брат ми и само ще те помоля за една малка услуга тази вечер.
Ерика плесна доволно с ръце и каза нещо за каквато и да е вечерна услуга по безсрамен начин, който Арн мислеше, че не е разбрал както трябва, но който накара другите жени да избухнат в зле прикрит кикот по средата на цялата суматоха в кухнята. Арн не обърна внимание на думите й, макар и да беше разбрал само половината от тях, и бързо помоли на по-скромната гощавка навън при палатките да има козе месо, телешко и еленско, но не и свинско, било то от дива свиня, или от по-угоените, питомни видове. Тъй като нареждането му отначало им се стори непонятно, той побърза да добави, че в Светите земи, откъдето идваха гостите му, няма свинско месо и всички те по всяка вероятност с удоволствие биха предпочели козе. Той помоли също освен бира да се погрижат на масата да има и голямо количество прясна вода за пиене.
Изглежда за Ерика Йоаршдотер това искане беше странно. Тя постоя неподвижно, замислена, с бузи, зачервени от топлината в кухнята, и така задъхана от цялото бързане, че гърдите й се вдигаха и спускаха от учестеното дишане. Така или иначе тя обеща, че ще се погрижи всичко да е както Арн пожела и се забърза нататък, за да нареди да бъдат заколени още животни и да повика нови готвачи.