Арн закрачи към кулата, чиято долна порта сега се охраняваше от двама стражи, които стояха като вкаменени, втренчили очи в бялата му мантия и туниката, докато се приближаваше към тях. Но Арн от много години насам се беше научил да приема за даденост такъв поглед на мъже, които виждат един рицар тамплиер да идва към тях.
Той намери нетърпеливия си брат горе в стаята за водене на сметки и без обяснение откопча бялата си мантия, свали туниката си и старателно ги сгъна както повеляваше свещеното правило. Остави ги внимателно на един стол, седна и помоли Ескил с жест също да седне.
— Ти си станал мъж, свикнал да командва — измърмори Ескил хем на шега, хем с раздразнение.
— Да, дълго съм давал заповеди по време на война и сега трябва да свикна с мира — отвърна Арн, прекръсти се и като че отправи кратка молитва за себе си, преди да продължи. — Ти си моят обичен по-голям брат. Аз съм твоят обичен по-малък брат. Нашето приятелство е неразрушимо, и двамата много си липсвахме един на друг. Не съм дошъл у дома, за да заповядвам, дошъл съм, за да служа.
— Все още звучиш като някой датчанин, когато говориш, или може би по-скоро като датски свещеник. Не мисля да преувеличаваме относно служенето, та ти си мой брат — отговори Ескил с шеговито подчертан жест на гостоприемство.
— Най-накрая настъпи мигът, от който се страхувах най-много и за който мислех през целия път към дома — продължи Арн с ненарушима сериозност, сякаш искаше да покаже, че не приема предложението за шеги точно сега. Ескил веднага се съобрази с това.
— Знам, че приятелят ни от детинство Кнут е крал, че братът на баща ни Биргер Бруса е ярл и че от дълги години в кралството цари мир. Така, сега за нещата, които не знам…
— Та ти знаеш най-важното, но как си успял да получиш тази информация по време на дългото си пътуване? — прекъсна го Ескил като че от чисто любопитство.
— Идвам от Варнхем — отвърна твърдо Арн. — Първо мислехме да преплаваме цялото разстояние до мостовете тук отвън, но не успяхме да минем покрай Тролския водопад, защото корабът ни беше прекалено голям…
— Значи ти си бил този, който пристигнал с кораба с кръст на платната!
— Да, това е кораб на тамплиерския орден, който може да превозва голям товар. Със сигурност ще ни бъде от полза. Нека говорим за това по-късно. И така, бяхме принудени да поемем по пътя от Льодьосе и тогава реших, че би било разумно да спрем във Варнхем. Оттам получих сведенията и взех със себе си моя приятел брат Гилберт и конете, които видя в заграждението. Да се върнем на моя въпрос. Жива ли е Сесилия Алготсдотер?
Ескил се втренчи изненадано в по-малкия си брат, който действително изглеждаше, че се измъчва до бога в очакване на отговора, хванал здраво масата с двете си покрити с белези ръце и напрегнал цялото си тяло като преди бой с камшик. Когато Ескил се съвзе от изненадата си след този неочакван въпрос в момент, в който имаше толкова много важни неща, за които да се говори, първо избухна в смях. Но изгарящият поглед на Арн моментално го накара да прикрие устата си с ръка, да се прокашля и бързо да стане сериозен.
— Първото нещо, за което ме питаш, е Сесилия Алготсдотер?
— Имам и други въпроси, които са също толкова важни, но първо този.
— Е, добре тогава — въздъхна Ескил, позабави отговора си и се усмихна по начин, който накара Арн да се върне към спомените си за Биргер Бруса от младостта. — Е, добре тогава… Сесилия Алготсдотер е жива.
— Омъжена ли е, положила ли е обет в манастира?
— Не е омъжена и е иконом в манастира Рисеберя.
— Следователно не е дала обет, грижи се за сметките на манастира. Е, къде се намира Рисеберя?
— На три дни път с кон оттук, но не бива да яздиш натам — подразни се Ескил.
— Защо не? Врагове ли има там?
— Не, със сигурност няма. Но кралица Бланка беше там известно време и сега е на път към Нес, който е кралският замък…
— Не забравяй, че съм бил там!
— Разбира се, така е. Когато Кнут уби Карл Сверкершон, това е нещо, което човек не бива да забравя, но често го прави. При всички случаи в момента кралица Бланка е на път към Нес и съм убеден, че и Сесилия е с нея. Те двете са неразделни въпреки всички пречки. Не, успокой се сега и не ме зяпай така!
— Спокоен съм! Напълно спокоен.
— О, да, виждам. Слушай сега по-нататък. След два дни ще отида на съвета в Нес, за да се срещна с краля, ярла и една дузина епископи. Наистина мисля, че всички в Нес ще се радват, ако дойдеш с мен.