— Заведи тези момчета при Сигфрид Ерлингсон — нареди той накрая. — Кажи му да ги сложи в групата на най-младите новопостъпили и да проследи да им дадат подходящи дрехи и оръжие.
— Но тези момчета не са Фолкунги, господарю — възрази смаяно Гуре.
— Отлично знам това. Те са синове на освободен. Аз съм дал дума, а думата на Фолкунг трябва да се спазва.
Гуре сви рамене и отведе момчетата, които изглеждаха готови да подскочат от радост и едва успяваха да се сдържат.
Арн дълго стоя пред наполовина празната си чиния. Всъщност току-що си беше задал въпрос, който никога не бе докосвал съзнанието му. Питаше се дали човек може да е Фолкунг само по рождение и дали не можеше да стане такъв впоследствие. Не всички Фолкунги бяха най-добрите сред хората, а от останалите не всичките бяха най-лошите.
Според правилата на тамплиерите, единствено този, чийто баща имаше герб на щита си, можеше да бъде приет в ордена като брат. Другите трябваше да се задоволят със сержантско звание. При все това неведнъж той беше виждал сержантите да се държат като братя, а братята да не заслужават тази титла.
Защо тогава да не можеше да бъдат обучени хора, така че да се превърнат във Фолкунги така, както беше възможно да се влее свежа кръв, за да се подобри дадена животинска порода? Кръстосвайки северни и арабски коне, бяха на път да създадат нова порода коне, от която да се състави тежката конница, която беше следващата му задача. Можеха да се свържат готски и арабски качества така, както се използваха различни видове желязо и стомана за направата на мечовете на Форшвик. Защо да не се постъпи така и с Фолкунгите?
Първо трябваше тези момчета да приемат кръщението, ако още не го бяха направили, защото никой воин от Форшвик не би носил името Сиге или Орм.
Сверкер Карлсон пристигна в Нес начело на внушителен кортеж от сто воини с намерението да лагерува. Беше изчакал разгара на зимата, за да стане ледът достатъчно дебел, та да преминат през Ветерн.
След Нова година той събра всички благородници на Фолкунгите, на рода Ерик и на Свеите, за да пристъпи към възкачването си на трона, след като положи клетва. След това щеше да има тридневни празници.
В Нес никога не бяха виждали толкова червени плащове, дори по времето на Карл Сверкершон. Цветът не беше просто този на Сверкерите, но и най-разпространеният сред датчаните. Ярл Ерик, който присъстваше на пристигането на бъдещия крал, прошепна в ухото на Арн, не без нотка на отвращение, че гледката наподобява течаща през леда кървава река.
Биргер Бруса, брат му Фолке и ярл Ерик бяха единствените миряни сред членовете на новия съвет на кралството, които не бяха датчани или Сверкери. Ескил се беше принудил да се раздели с поста си, тъй като бъдещият крал бе заявил, че толкова важни неща като търговията в кралството трябва да се поверят на по-способни от него датчани. За главнокомандващ избра приятеля си Еббе Сунесон, който беше свързан с Фолкунгите от Арнес чрез роднината си Конрад, съпруг на полусестрата на Арн и Ескил — Кристина. Сверкер смяташе, че тази роднинска връзка беше мост между датчаните и Фолкунгите.
Архиепископ Петър сияеше и непрестанно хвалеше Бога за това, че в безкрайната Си милост и справедливост най-сетне бе направил така, че короната на готите и свеите да се върне при сина на покойния крал Карл. Той беше сигурен, че това е проява на Божията воля.
Все пак Сверкер не можеше да постави короната на главата си, преди да положи клетва пред съвета на кралството и събранието на всички сановници, че с Божията помощ ще направи така, че да господства справедливостта и да се прилага законът. Трябваше също да се закълне, че близките му се отказват от всякакви претенции към короната и че негов наследник ще бъде Ерик. След него редът на унаследяване предвиждаше по-малките братя на Ерик — Йон, Йоар и Кнут — които от този момент нататък щяха да имат всички права на кралски синове.
При полагането на тази клетва архиепископът беше прескочил някои пасажи, но свеите и готите веднага го бяха поправили строго. Едва след като всичко протече нормално, събранието на цялото кралство се закле във вярност на крал Сверкер, докато е жив и докато държи на думата си.