Когато тишината стана непоносима, той вдигна отново глава и каза, че не му се струва никак разумно новият крал и хората му да прекарат първите си дни в страната на свеите и готите, проливайки кръв. Каквото и да стане, независимо дали Еббе ще предизвика смъртта на един Фолкунг от Арнес или пък той ще убие главнокомандващия, този двубой не би послужил на каузата на новия владетел, нито на тази на мира, към който всички се стремят.
Тогава кралят сложи ръка върху тази на Еббе Сунесон, за да му попречи да отговори, след което каза, че за него е голяма чест сред хората, които му се бяха заклели във вярност, да има мъже като Ескил и Арн Магнусон, способни да поставят мира в кралството пред собствените си чувства.
Нито единият, нито другият отговориха. Задоволиха се само с това да се поклонят и да излязат безмълвно. Наложи се Арн, който кипеше отвътре от гняв и унижение да излезе навън, за да се охлади. Ескил го последва бързо, за да му каже, че би било нещастие един Фолкунг да убие главнокомандващия на кралството още през първата седмица на новия крал. Без съмнение тези оскърбителни думи биха могли да бъдат избегнати, ако Биргер Бруса беше по-точен в думите си по отношение живота, който беше водил Арн, дори и в манастира. Така, както изглеждаше, този надут главнокомандващ дори и не подозираше до каква степен беше застрашил живота си.
— Все пак не разбирам защо Бог постави в обсега на меча ми убиеца на брат ни — процеди Арн през стиснати зъби.
— Ако Бог иска да се изправите един срещу друг с меч в ръка, Той ще направи така, че това да стане. Засега е очевидно, че той не го желае — отговори объркан Ескил.
XI.
През първата година от царуването на Сверкер единствената добра новина, която дойде от Нес, беше тази за смъртта на архиепископ Петър, който беше починал от стомашно разстройство в деня след Коледа. Като изключим това, не се случи нищо от особено значение за Фолкунгите и рода на Ерик. Това, което засягаше върховната власт в кралството, сякаш вече не ги касаеше.
Когато Сверкер реши да замине на кръстоносен поход на изток, не счете за необходимо да потърси помощта на Фолкунгите и на рода на Ерик. Съюзи се с датчаните. Впрочем, този поход не беше особено впечатляващ. Армията на Сверкер трябваше да дебаркира в Курландия, за да разпространи правата вяра и да отнесе всичко, което можеше да бъде отнесено. Но двестате кораба на експедицията бяха отклонени от буря толкова на север, че акостираха в Ливония. Там те разграбваха три дни, натовариха плячката на корабите и се върнаха.
Тези, които не участваха в този подвиг, не загубиха нищо. Въпреки това свеите бяха обидени, че не са поканени да изпратят дори само един отряд или кораб и че кралят и неговите датчани имат толкова лошо мнение за тях.
Що се отнася до Фолкунгите от Арнес и Форшвик, те не изпитаха никакво неудобство от това, че новият владетел не прибягна до услугите им, защото имаха по-важна работа. В Арнес строяха къщите зад крепостната стена, както и складове, и кладенци. Във Форшвик Сесилия бе отбелязала, че започват да излизат на печалба.
Това не се дължеше само на факта, че вече продаваха стъкло от Форшвик в Линшьопинг, Скара, Стренгнес, Йоребро, Западен Арос, Източен Арос и дори Норвегия. Някои от бъдещите рицари бяха завършили обучението си. Беше време да се завърнат у дома и на свой ред да обучат собствената си гвардия и стрелци, както и да укрепят именията си. Те купуваха всичките си оръжия от Форшвик, така че все по-голяма част от произведеното, първоначално предвидено като безплатна доставка за Арнес и Биелбо, осигуряваше парични постъпления. Обратно на това, което се беше случило в Библията, седемте години на кльощавите крави бяха изминали преди петте години изобилие. Когато нещата започнаха да се променят, Сесилия трябваше многократно да преправя сметките си, защото не вярваше, че не се е объркала. Притокът на сребърни монети беше все така голям, но сега той не секваше.
Последните години на XII век, които според някои духовници и лоши пророци трябваше да донесат края на света, бяха мирни за Фолкунгите и белязани от много бракове.
Биргер Бруса и братята му Магнус и Фолке смятаха, че вече не е толкова изгодно да се свързват със Сверкерите. Тъй като Ескил най-сетне беше анулирал брака си с Катарина, вече можеше да се впусне в търсене на нова съпруга в Западен Арос и Сигтуна, наскоро опустошена от естонски набези. Намери щастието си при Бенгта Сигмундсдотер, вдовица от крепостта. Съпругът й беше убит преди много години при разграбването на града. Изглежда тя бе надарена с интуиция. Двамата с мъжа й притежаваха най-голямата търговска къща в Сигтуна. Съвсем предпазливо тя не съхраняваше там ценностите им, а ги беше укрила във фермата на родителите си на север от града. Така, тя беше една от малкото жители на Сигтуна, които не бяха претърпели истинска загуба по време на разграбването.