Може и да не беше толкова богата, колкото трябва, за да донесе на Ескил истински достойна за него зестра, но никоя жена в страната не би могла да бъде такава. Тъй като ставаше дума за вдовица, това не беше толкова важно, а и нямаше необходимост от официален годеж, защото тя не се нуждаеше от ничие одобрение. Така че щом Ескил и Бенгта се договориха, отпразнуваха сватбата си незабавно без други формалности.
Ескил и Бенгта смятаха, че идеално си подхождат. Бенгта беше делова, а търговията също беше основното удоволствие за Ескил. Още от първата си среща те бяха предвидили Бенгта да напусне Сигтуна и да установи търговията си във Висби или в Любек. Така можеха да работят за взаимните си интереси.
Не беше толкова лесно да се намери съпруга и за Торгилс Ескилсон в Свеаланд. Сесилия Бланка, кралската вдовица, беше родом от тази страна и след смъртта на Кнут не беше понесла мисълта да продължи да живее в Нес, въпреки че новият крал Сверкер я беше поканил да остане там колкото иска. Но отношението на неговите царедворци не беше такова. Дори и да изглеждаха свободни, ярл Ерик и братята му всъщност бяха затворени в златна клетка. Бланка се престори, че иска да се оттегли в Рисеберя, както подобаваше на вече лишена от властта си жена с нейния ранг. В крайна сметка беше акостирала във Форшвик, където се беше установила. Двете Сесилии незабавно бяха обсъдили женитбата на Торгилс и бяха стигнали до заключението, че най-подходяща би била дъщеря на лагман. Такива като тях бяха много влиятелни сред свеите и нямаше да е зле да завържат връзки с тях.
Стана както те го искаха и онова лято им се наложи да пътуват много из областта. След собствената си сватба Ескил, придружен от Торгилс, Арн и сина му Магнус, начело на голяма свита пристигна в горите на Упланд, където отсядаше при високопоставени личности или от новото му семейство, или от това на Бланка. Годежът на Торгилс Ескилсон и Улрика, дъщерята на лагман Лейф, се състоя във фермата Норгарн, намираща се на един ден път от Източен Арос, около празника на свети Лоран преди началото на есента. Сватбата беше пет дни по-късно в Арнес.
В този мирен период дамите също пътуваха много. Любимото им място за срещи беше Улвеса, имението на Ингрид Улве, защото се намираше по средата между Форшвик и Улфсхем, така че двете Сесилии и Улвхилде трябваше да пътуват само ден, за да се срещнат там. Ингрид Улве и Улвхилде бяха от Сверкерите, Бланка произхождаше от род на свеите, а Сесилия от рода Поле от Хюсабю. Така те можеха да се събират свободно, без да се налага непрекъснато да го обмислят, както Фолкунгите и тези от рода Ерик, за които бяха омъжени. Ингрид Улве вече имаше двама сина и чакаше трето дете. Тъй като Биргер, по-големият син на Ингрид Улве, скоро щеше да стане на пет, както и Алде, те се погрижиха децата да получат добро възпитание и потърсиха начини да им го дадат заедно. Предходните години Улвхилде беше пращала синовете си при духовник в Линшьопинг, но откакто времената се бяха променили, вече не беше много препоръчително млади Фолкунги да бъдат изпращани в това гнездо на Сверкери.
Накрая Бланка реши, че Биргер и Алде трябва да бъдат обучавани във Форшвик, ако старият монах брат Гилберт можеше да бъде убеден да отделя по-малко време на меча и конете. Бланка смяташе също, че тъй като вече има своите забавления, можеше да бъде полезна по начин, който никой не би могъл да упрекне, като участва в тяхното обучение. Идеята изглеждаше толкова добра и очевидна, че дамите решиха още на следващия ден да вземат първия минаващ кораб, който отиваше до Форшвик, за да обсъдят въпроса лично с монаха.
Така малко по-късно брат Гилберт се озова в доста деликатно положение в голямата зала на Форшвик. Впрочем, не беше необходимо да го убеждават, че от една страна това щеше да е мисия, която само можеше да се понрави на Бог, а от друга — че това щеше да пощади много повече намалелите му сили, отколкото мечът и конят. Все пак той се питаше дали това съответства на задачата, която му беше поверил отец Гийом на тръгване от Варнхем.
Бланка отклони това възражение с аргумента, че за отец Гийом въпросът беше само в парите. Макар и брат Гилберт да бе напълно съгласен дълбоко в себе си, той продължи да настоява на своето, като припомни, че имаше задължения и към Арн. Тогава пък се намеси Сесилия Роса, като каза, че Форшвик беше именно нейна собственост.