Изчерпал аргументите си, брат Гилберт изтъкна, че не може да приеме окончателно преди завръщането на Арн. Успяха да получат от него обещание, че ако Арн не вижда пречка, той ще склони.
Упоритите дами бяха удовлетворени и размениха победни погледи. Когато двете започнаха да разговарят помежду си и щедро да си сипват вино, брат Гилберт побърза да се оттегли.
Фолкунгите и представителите на рода Ерик никак не оплакваха смъртта на Бенедикта, датската съпруга на крал Сверкер, която почина от треска. Единствената дъщеря на кралската двойка, Хелена, не представляваше заплаха за короната.
Смайването беше по-голямо, когато се появиха слухове, че Биргер Бруса е извел единствената си дъщеря, Ингегерд, от манастира Рисеберя, за да я омъжи за владетеля. Тя изглежда можеше да роди немалко синове. Други добавяха, че това е единствената глупост, която Биргер Бруса е извършил през дългия си живот и че над кралството надвисват черни облаци.
По начина, по който Сверкер раболепничеше пред Църквата и епископите, стана ясно, че след като беше управлявал предпазливо в първите години на властването си, кралят вече правеше все по-смели и по-смели планове. Това стана очевидно по почти смешен начин, когато имитирайки крал Кнут Датски, той реши да издаде нов закон, без да се допита до съвета.
В действителност датският владетел беше изтъкнал, че като крал по Божия воля, той може да издава закони по свой начин. Сверкер не посмя да стигне толкова далеч, но все пак твърдеше, че щом желанието му е такова, може да постъпи по този начин. Както заявяваше, бе го осенило божие вдъхновение.
Като изключим това, че имаше нещо общо с Бог, смисълът на този израз не беше особено ясен. Освен това ставаше дума за закон, действащ вече от доста време, който освобождаваше Църквата от данъци. Разбира се, епископите бяха очаровани и направиха всичко възможно да обяснят това какво се разбира под вдъхновение.
Когато се разнесе ужасният слух, че лично Биргер Бруса беше предоставил на Сверкерите кралица, способна да им осигури наследници, Фолкунгите се събраха на семеен съвет. Събитието се състоя в Биелбо, защото Биргер беше изтъкнал като довод възрастта и здравето си, въпреки че повечето не се заблуждаваха — той предпочиташе да посрещне предизвикателството у дома.
Упрекнаха го строго за тези планове за брак, за които бе взел решение сам. Повечето от присъстващите признаха, че много от браковете, които беше уредил, се бяха оказали разумни и бяха послужили за установяването на мира. Но все пак този път беше различно.
Биргер Бруса седеше на почетното място отпуснат в стола си. В началото той дори не се опита да се зашити. Винаги се държеше така, когато беше най-влиятелен: намесваше се едва накрая на разговора, за да обобщи това, което другите бяха казали и да забие острия си меч в слабото място, което винаги откриваше сред разминаващите се мнения.
Но сега всички бяха единомишленици и той бързо се принуди да се защитава. Опита да говори тихо, както често го правеше преди, за да настъпи тишина в залата. Извикаха му да говори по-високо. Той отвърна на висок глас, че владетел, останал толкова рано вдовец, няма да пропусне да си вземе нова кралица. Щом беше неизбежно, нима не беше по-добре тя да е от Фолкунгите, отколкото чужденка?
Силно раздразнен, Магнус Монешьолд възрази, че това не е така очевидно. Един вдовец би могъл също да реши да се ожени за вдовица. Така че щяха да гледат с по-добро око на някоя възрастна датчанка, отколкото на млада жена, която може да забременее.
След това думата взе Ескил и каза, че злото вече е сторено. Опитът нещата да се върнат назад, след като годежът вече беше отпразнуван, можеше да предизвика сблъсък, който да доведе до война. Тогава Сверкер можеше да претендира, че са изменили на клетвата. Следователно трябваше да се отиде докрай и да се молят Ингегерд да народи много момичета, докато членът на съпруга й е храбър.
Щом се заговори за война, много от присъстващите младежи се запалиха, като казаха не много високо, че може би идва време за решителни действия. После се обърнаха към Арн, за да го попитат какво мисли. През Форшвик бяха минали толкова млади Фолкунги или все още се намираха там, че всички бяха сигурни, че той ще е водачът им в предстоящия сблъсък.
Арн отвърна бавно, че са се обвързали с клетва пред краля, докато той не наруши своята. А ако Сверкер се омъжи за жена от Фолкунгите, няма никаква законна причина за война.
Освен това тя би била съвсем ненавременна. Какво щеше да стане, ако заминат направо за Нес да убият краля? Това щеше да означава не само война с Дания, но и директно отлъчване на не един Фолкунг от страна на архиепископа на Лунд Абсалон. Всяко убийство на крал вече се наказваше така, както и споровете относно личността на архиепископа и на този, който би следвало да короняса върховния владетел. Свере Норвежки го беше изпитал на гърба си и това бе навредило на съюза на Фолкунгите със страната му. Затова не можеха да воюват със Сверкер, ако той не наруши клетвата си.