В тази траурна година пролетта закъсня. Край Форшвик ледовете нито бяха достатъчно стабилни, за да могат хората да минават по тях, нито достатъчно разтопени, за да се прекоси през тях с кораб. Християните трябваше да си останат вкъщи и да празнуват Великден на място. Все пак не бяха напълно лишени от служба, защото брат Гилберт можеше да замести свещеника. Освен това разполагаше и с отлични певци: Арн и двете Сесилии в действителност знаеха химните толкова добре, колкото и той. Дори и църквата във Форшвик да не беше толкова представителна и да приличаше повече на дървен норвежки параклис, Великденските служби през тази 1202 година без съмнение бяха изпети там така добре, както никъде другаде в Западна Готаланд, разбира се с изключение на манастирите.
След като отпразнуваха възкресението на Господа, на третия ден ядоха пасхалното агне в голямата зала. Траурните облаци се разпръснаха, а това не се дължеше само на края на поста. Начинът, по който сарацините приготвяха овнешкото, предизвика всеобщо възхищение.
Тогава стана възможно отпразнуването на съюза между Марк Вахтиян и една германка. Тя се казваше Хелга и също идваше от Любек. Тъй като Яков вече имаше две деца и не му се искаше толкова да пътува до там два пъти годишно, той беше поискал Марк да го замества. Без съмнение той беше донесъл във Форшвик полезни и приятни неща, като се почне от големите наковални, които не можеше да бъдат произведени на място и се стигне до остриетата от Пасау, украсени с тичащ вълк. Бяха изработени от отлична стомана и с тях лесно можеше да се направят истински мечове. Сесилия беше изчислила колко струва изработката им на място или закупуването им в тази форма. Беше стигнала до извода, че вторият вариант е по-икономичен. Трябваше да се имат предвид не само похарчените пари, но и спестеното време, което можеше да се посвети на други работи, също доходоносни. Братята Вахтиян и Арн одобриха тези разчети.
От всичко, което беше донесъл от Германия, Марк най-много ценеше Хелга и не само защото това беше единственото, за което не беше платил мито на датчаните, както се шегуваше той.
Беше хубав празник, огласен от първите от много време насам смехове. Арн беше заел почетното място между двете Сесилии, заедно с Алде и малкия Биргер пред него. До братята Вахтиян и германските им съпруги седяха Гуре, кръстен веднага след като беше получил свободата си, и брат Гилберт. Малко по-далеч в залата бяха настанени шестдесетима младежи, облечени в цветовете на Фолкунгите, които под въздействието на бирата и времето ставаха все по-шумни.
Тогава Сесилия поиска да занесат вино и чаши у тях и покани по-възрастните от сътрапезниците да доядат там пасхалното агне, защото младежката шумотевица щеше да се увеличава с всеки час.
Те пиха и разговаряха до късно през нощта, но в един момент Арн помоли да го извинят. Трябваше да отиде да поспи малко, защото щеше да става рано, тъй като имаше много работа. Като видя учудените погледи на другите, той обясни, че малко след изгрев-слънце младежите ще тръгнат на тежка тренировка по езда. Бяха се научили да пият като мъже. Оставаше да изпитат главоболието, което това ще им коства, когато на сутринта се заемат с обичайните си занимания.
Алде и Биргер намериха брат Гилберт в канцеларията. Седеше с перо в ръка, облегнат спокойно на стола си. В светлината на първите лъчи той изглеждаше заспал. Тъй като не успяха да го събудят, децата отидоха да се оплачат на Сесилия. Настъпи истинска суматоха.
Когато Арн научи какво се е случило, без да каже дума, отиде в дрешника си, извади най-широката тамплиерска мантия, която намери, намери игла и конец и сам уши савана около тялото. После накара да оседлаят любимия кон на брат Гилберт, силен, дорест и расов, когото използваха за тренировки на тежката кавалерия, и завърза за него починалия си приятел. Мантията образуваше голяма бяла торба, от която се подаваха само краката и ръцете. Докато подготвяха Абу Аназа, самият Арн се облече в тържествени тамплиерски дрехи. За самара на седлото завърза характерен за рицарите от Форшвик мях и торба злато. Половин час след като намериха тялото, той беше готов да замине за Варнхем.