В крайна сметка Арн прие, че единственият начин да се ориентира в ситуацията, бе да се помоли. Ако Бог пожелаеше, в следващия момент Сверкер щеше да умре на място и всичко да се уреди без военен конфликт. Ако Бог имаше други намерения, най-голямата опустошителна война в Западна Готаланд беше неминуема.
Затова той започна да се моли и така измина по-голямата част от пътя до Варнхем. Спря се сред гората за през нощта, запали огън и положи брат Гилберт до себе си. Продължи да се моли, за да получи просветление.
Между Скьовде и Варнхем много от селяните гледаха опулено как този рицар, облечен в бяло, с Божия кръст, преминава с наведена глава и непроницаемо лице, без да вижда или поздравява някого. Това, че тялото, което караше, бе обвито в подобно наметало, само засилваше учудването им.
Във Варнхем Арн остана три дни, за да присъства на заупокойната служба и погребението. Брат Гилберт имаше честта да бъде погребан във вътрешния двор, близо до мястото, където почиваше отец Хенри.
Когато след близо седмица се върна във Форшвик, го придружаваше млад монах, който силно се беше затруднил да язди коня на брат Гилберт. Казваше се Жозеф д'Анжу и щеше да бъде новият възпитател на Алде и Биргер.
През тази тъжна 1202 година смъртта не изпусна от прегръдката си Форшвик. Малко след задушница Суом изпадна в агония. Гуре и Сесилия се редуваха до нея. Въпреки това Суом отпращаше брат Жозеф, който идваше да я изповяда, докато не са я напуснали силите. Синът й и Сесилия я убедиха да приеме тайнството и да се изповяда. Тя не се възпротиви на кръщението. Изглежда обаче изпитваше много повече колебания да се изповяда. Всъщност тя смяташе, че този, който е прекарал по-голямата част от живота си като крепостен изобщо не е имал случай да извърши простъпки, които господарите считаха за такива. Накрая брат Жозеф все пак успя да говори с нея насаме, да я изповяда, да й даде опрощение и да я подготви за отвъдния живот.
На излизане той беше толкова блед, че Сесилия се учуди. Той сподели, че няма право да казва каквото и да било и че не знае кое е по-добре: тази жена да мълчи до гроба си или Сесилия да я накара да говори. Сесилия беше много объркана от това полуразкритие, което Арн счете за нарушение на тайнството на изповедта. Каква тайна можеше да пази тази жена?
Сесилия се опита да убеди себе си, че не любопитството, а единствено желанието да узнае истината я подтикваше да разпита Суом, чиито сили бързо я напускаха. Ако беше извършила някаква несправедливост, нейните наследници може би можеха да я поправят, а Суом напълно го заслужаваше. С труда си тя беше допринесла за красотата на Форшвик, а с работата си — и много пари. Две млади жени дори бяха тръгнали по нейните стъпки.
Това, което научи накрая, я обърка. Беше неин ред да пази тайна, която не можеше да носи сама. Нямаше да е лесно да говори с Арн за това. Веднага беше повярвала на онова, което беше чула, а най-много се страхуваше от това да се скара със съпруга си. Това обаче изглеждаше неминуемо.
Първо отиде в църквата и се помоли пред олтара на светата Дева. Тъй като мислеше, че благосклонността на Божията майка се разпростира и върху нея, като върху Арн, Сесилия я помоли да му даде сила да се овладее и да приеме спокойно информацията, която тя щеше да му съобщи.
После тя се отправи към къщата без стени, където знаеше, че той обикновено се намира по това време на деня сред най-големите от учениците. С крайчеца на окото си той я забеляза много бързо, въпреки че изглеждаше много погълнат от атаката, с която беше зает. Той поздрави противника си, постави меча в ножницата и тръгна към Сесилия. Не му беше трудно да прочете по лицето й, че има да му съобщи нещо сериозно, и я отведе настрани, в двора, където никой не можеше да ги чуе.
— Нали нищо не се е случило с Алде? — попита той.
Сесилия само поклати глава.
— Суом ли почина? Във Форшвик ли искаш да я погребем или на друго място? — продължи той предпазливо.
— Току-що научих от нея това, което е изповядала пред брат Жозеф — прошепна тя като постави глава на рамото на Арн, сякаш не се осмеляваше да го погледне.
— И какво? — попита той нежно и я отдалечи от себе си, за да могат да се гледат в очите.
— Гуре е твой брат, както и на Ескил. Господарят Магнус е баща и на трима ви — каза бързо Сесилия, отвръщайки лице, сякаш я беше срам да изрече истината.
— И ти мислиш, че това е вярно? — попита Арн тихо, без и най-малка следа от гняв в гласа.