— Да — отговори тя, поглеждайки го право в очите. — Не забравяй, че Гуре е по-млад от теб с около шест години. Когато баща ти е загубил господарката Сигрид, майка ти, Суом е била млада. Без съмнение е била и най-хубавата жена в Арнес. А приликата между теб, Ескил и Гуре е толкова очебийна, че не сме го забелязвали, само защото е роден крепостен.
След като бе последвала съветите на светата Дева и бе казала истината, Сесилия въздъхна дълбоко.
Арн не отговори. Замислен, той първо поклати глава, сякаш да накара тази мисъл да влезе там, после се завъртя на пети, отиде до църквата с големи крачки и затвори вратата след себе си. Като видя начина, по който той прие тази новина, Сесилия почувства едновременно облекчение и успокоение: Божията майка, изпълнена с мъдрост и благост, очакваше един от синовете, на които щедро беше дала толкова доказателства за любов.
Арн не остана дълго. След като излезе от църквата, той намери Сесилия да седи върху каменната ограда на кладенеца в средата на двора и да го чака. Той й се усмихна и й подаде ръка. Двамата отидоха при Суом, където брат Жозеф и Гуре бяха коленичили до леглото и се молеха. При идването на господарите, те се изправиха. Без да каже нищо, Арн се отправи към Гуре и го прегърна, който беше засрамен от този жест, но не толкова учуден, колкото можеше да се очаква.
— Гуре! — каза Арн силно, за да може да го чуе Суом. — От днес нататък ти си мой и на Ескил брат с всички права и задължения, които това води след себе си! Единствено бих предпочел да узная истината по-рано, защото не ми прави чест брат ми да ми е бил крепостен, дори и не задълго!
— Ако крепостните можеха да избират господарите си, което се случва рядко, за съжаление, изборът ми нямаше да е толкова лош — отговори скромно Гуре, навеждайки очи.
Суом, която никой не гледаше, простена и Арн се насочи към леглото й. Той коленичи до нея и прошепна в ухото й, че току-що му е направила голям подарък. При следващия съвет Гуре щеше да бъде обявен за Фолкунг. Тя отговори единствено с усмивка, която впрочем никога не угасна, защото тя повече не дойде в съзнание.
Обвиха я в мантия на Фолкунгите, преди да я заровят близо до новата църква. На погребението присъстваха всички християни от Форшвик, а в този ден Гуре за първи път зае почетното място между Арн и Сесилия.
Не му се наложи изобщо да чака, за да встъпи напълно в правата си. Седмица след смъртта на Суом в Аскеберя имаше съвет на северната част от Западна Готаланд, където всички свободни можеха да дойдат да отстояват каузата си. Тези събрания бяха ценени много и привличаха все повече хора. Имаше много дела за разглеждане, въпреки че събранието беше загубило част от властта си в полза на съвета на кралството. За рода на Ерик и Фолкунгите това го правеше още по-значимо, защото те чувстваха, че ги държат все по-настрана от решенията в Нес.
Арн замина за Аскеберя, придружаван от Гуре и отряд от най-старите си ученици. Сред тях бяха Сигурд, някога познат като Сиге, и Одвар, който някога се наричаше Орм.
За да бъде някой обявен за член на род, беше необходима клетвата на този, който поемаше отговорността за него. Клетвата пък трябваше да бъде потвърдена от шестнадесет мъже от същия род, дори и да бяха младежи, но всичките трябваше да бъдат Фолкунги. Те произнесоха тази клетва твърдо, като един.
Пред събранието Арн постави мантията на Фолкунгите върху раменете на Гуре, после и върху тези на Сигурд и Одвар, които от този момент насетне можеха да я носят като останалите обучаващи се във Форшвик.
Ескил също присъстваше. Не изглеждаше така доволен като Арн, че изведнъж има нов брат. Все пак се утешаваше, като си казваше, че няма опасност да има спор за наследството на баща им, защото то беше вече поделено по законен път.
Немислимо беше в този момент някой да оспори каквото и да било във връзка с това, че Арн Магнусон присъединява някого към Фолкунгите. Можеше да присъедини камъните от пода, ако искаше, до такава степен надеждите на рода бяха свързани с него. Всеки беше убеден, че войната срещу Сверкерите и техните приятели, датчаните, вече ставаше неизбежна.
Дори в най-черните си или най-щастливи моменти Суне Фолкесон не би могъл да си представи, че животът му ще претърпи такъв обрат. Нито един млад Фолкунг не изпитваше неговата болка в гърдите и едновременно с това такъв силен плам.
Вече бяха изминали две години от деня, в който Арн го беше извикал в стаята си, старателно беше затворил вратата след него и му беше съобщил тази невероятна вест: налагаше се да бъде предател. След като му беше посветил девет години от живота си и беше станал един от тримата най-високопоставени там след самия господар Арн, трябваше да напусне Форшвик. Щеше да потърси убежище в Нес и да поиска да служи на Сверкер.