Все пак кръвта не беше всичко. Суне трябваше да покаже, че е способен да бъде част от кралската гвардия.
Изпитанията, на които беше подложен, не представляваха никаква трудност за него. Трябваше да положи усилия да не забрави за предпазливостта, за която Арн го беше посъветвал. Датските гвардейци, които бяха негови противници в двубоя с мечове, бяха толкова жалки, че и момче от Форшвик не би срещнало никаква трудност да ги победи.
Още от първия ден в Нес трябваше да облече червената мантия на Сверкерите, което беше най-голямото унижение в живота му. Вечерта можа да седне на масата на краля, който беше очарован, че един смел Фолкунг постъпва в неговата гвардия.
Още от тази вечер очите му се спряха на дъщерята на краля, Хелена, с дълги златисторуси коси. Тя също го поглеждаше често.
Ако по-късно той доближаваше масата на владетеля, то беше само за да сервира. Между готите и датчаните имаше немалко разлики в нравите: при последните не крепостните или освободените сервираха на масата, а младежи, които наричаха пажове. И така, Суне трябваше да започне пребиваването си в Нес като прислуга. Питаше се дали това е обида, но този въпрос скоро престана да го гложди, защото така виждаше Хелена всяка вечер. И дори и да не можеше да говори с нея, все по-често разменяха съучастнически погледи.
Почетните места на кралската маса бяха за владетеля, новата му съпруга Ингегерд Биргерсдотер, дъщеря му Хелена и главнокомандващия Еббе Сунесон. Понякога кралицата беше със сина си Йохан, на чиято глава винаги слагаше малка корона.
Тя напълно осъзнаваше, че така нанася тежка обида на рода на Ерик, представителите на който заемаха много по-скромни места. Винаги наричаше сина си с титлата ярл, а Ерик споменаваше само с името му — Ерик Кнутсон. Никой не можеше да се съмнява, че в сина си тя вижда бъдещия владетел.
Обикновено ярл Ерик и братята му изглеждаха унили на масата. На всяко ядене те отнасяха по някоя нова обида. Кралят им се подиграваше, като ги наричаше свои скъпи гости, докато вдигаше наздравица или повтаряше колко се радва, че са до него. Тогава множеството датчани избухваше в звучен смях. Нямаше никакво съмнение: четиримата потомци на Ерик бяха истински затворници в Нес.
Към Суне те показаха враждебност и презрение. Поискаха той да не им сервира, защото имаха чувствително обоняние. Миризмата на предател не вървеше добре с тази на бира и печено месо. Често се напиваха и тогава трябваше да ги влачат извън залата. Кралят не гледаше на това с лошо око и често караше да донесат още бира в момента, когато те изглеждаха готови да спрат да пият.
През месеците, които последваха, Суне не успя да се наспи и една нощ. Спеше в студено и влажно помещение с десетима гвардейци, които хъркаха и воняха. Глождеше го срамът от предателството, както и мъката, която изпитваше да гледа четиримата потомци на свети Ерик да се търкалят под масата и непрекъснато да му показват презрението си. Пламъкът, който Хелена Сверкерсдотер беше запалила в него, все повече го изгаряше, така че беше под кръстосан огън. Когато накрая заспеше, ако сънуваше, то това беше нейното лице, дългите й коси и красивите й очи. Когато успяваше да намери съня, той му връщаше чувството за свобода.
Малко преди Еньовден се подготвиха, както беше редът, да отпразнуват осемнадесетата годишнина на Хелена. В нейна чест щеше да има датски и франкски състезания, тоест с меч и с боздуган. Накратко, неща от които тези селяци свеите и готите нищо не разбираха.
Според съветите на Арн, Суне трябваше да се пази от участие в тях. Въпреки това, когато разбра, че победителят в турнира щеше да получи привилегията да заеме мястото до Хелена като истински принц за останалата част от празниците, сърцето му надделя над разума.
Турнирът щеше да е по франкски: всеки щеше да има право да участва в него на своя отговорност. Вътрешният двор на замъка беше изпразнен, а покрай стените поставиха големи тезгяхи. Там монтираха трибуните, от които кралят и неговите гости щяха да наблюдават състезанията.
На Суне му беше неприятно, когато слушаше другите гвардейци да говорят за турнира с коне и боздуган, в който повечето от тях имаха намерение да участват. Не беше възможно обикновен гвардеец да победи, защото победата беше запазена за някой от датските благородници. Въпреки това би било чест човек да е от последните бойци на арената.