Колкото повече подробности чуваше, толкова по-трудно му беше да устои на изкушението. Накрая се облече като другите, отиде да вземе червен щит, боздуган и коня, към когото беше най-привикнал.
Когато четиридесетте конници, въоръжени с боздугани и щитове, излязоха да дефилират в кръг пред краля и гостите му, дворът бе огласен от рогове и барабани. След час може би само един от тях щеше да е още на седлото. За да ги окуражи, кралят стана и издигна короната на победителя. Настъпи тишина и всеки от състезателите си се помоли наум. После въздухът бе раздран от острия звук на рога. Внезапно дворът се превърна в объркано и ревящо меле от конници, които се сблъскваха един с друг. За нула време дванадесетина мъже вече бяха на земята.
Суне предпазливо беше застанал извън кръга на бойците и в началото направи така, че да избегне ударите. С кон от Форшвик, помисли си той, дори не би имал нужда да вдига ръка, само щеше да избягва ударите, докато не остане последен на арената. Но датският му кон беше прекалено тежък и непрекъснато трябваше да бъде силно пришпорван, за да напредва.
Когато гвардейците падаха, слугите ги извличаха настрани и се опитваха също да уловят свободните коне, които пречеха на двубоя. Щом половината от гвардейците бяха повалени, датските благородници се насочиха един към друг. Наистина разчитаха, че победителят ще е един от тях. Оставащите гвардейци щяха да са по-лесни за отстраняване, когато имаше повече свободно място и рискът от атака в гръб беше по-малък.
Суне се оглеждаше внимателно и непрестанно се местеше, за да не стане лесна мишена за противниците си. Едва когато останаха не повече от десет конника, той изненадващо повали първия си човек, като му стовари удар върху шлема. Това предизвика смехове и учуден шепот сред присъстващите, защото събореният беше датски благородник. Тогава другите сякаш забелязаха присъствието му и започнаха да го вземат на сериозно. В действителност той беше един от тримата последни гвардейци, които още бяха на седлото. Конниците се впуснаха да го преследват, обикаляйки в кръг двора, но това беше рисковано, защото много от тях бяха ударени от противници, които яздеха в обратната посока.
Когато останаха само четирима благородници, Суне трябваше да се остави да го победи първият срещнат. За всички беше очевидно, че главнокомандващият Еббе Сунесон ще победи в турнира. Никой не смееше да го атакува, дори и позицията да беше удобна. Но непреодолимото желание на Суне да заеме мястото до Хелена взе връх. Той бе спестил силите си. И така, решителният момент наближаваше, ако не искаше да отстъпи, трябваше да вложи всичко.
Когато двама от датчаните се спуснаха към него един до друг, а Еббе и четвъртият благородник ги наблюдаваха, Суне разбра, че вече беше в състояние да победи в турнира. Той обиколи веднъж двора, преследван от другите двама. Внезапно се отклони към центъра, където рязко спря коня си. След като бързо се завъртя, конят му се вдигна на задните си крака и удари с копита единия от противниците му, а Суне повали другия с боздугана си.
Тогава Еббе Сунесон внезапно свали мъжа, който беше до него, за да покаже, че вече няма нужда от помощ и че се впуска изцяло в борбата. Той мина на два пъти пред хората на краля в лек галоп и вдигайки ръка, за да поздрави и посрещне овациите, преди да се обърне към Суне, който го чакаше в средата на двора.
Сигурен в победата си, той се приближи бавно, преди да се впусне в атака. Суне реши да опита една много лесна, но рискована маневра, която всеки във Форшвик знаеше. Ако противникът не беше подготвен или направеше грешката да подцени опасността, победата беше сигурна. Ако той познаваше тази хитрост или имаше време да я разкрие, човек губеше безвъзвратно.
Суне се престори, че го е страх и тръгна в галоп, което накара главнокомандващия да се впусне да го преследва. След това той остави датчанина да се почувства все по-сигурен в победата си и да го доближи под радостните викове на тълпата. Тогава Суне спря рязко, наведе глава, за да може боздуганът на противника му да нанесе удар във въздуха, а самият той нанесе удар в обратна посока, като уцели преследвача си точно в гърдите. Еббе прелетя няколко метра, преди да се сгромоляса по гръб на земята.
Суне събра юздите си, вдигна шлема си и пооправи дрехите си, преди да се отправи към краля. Той се наведе с дясна ръка на сърцето в знак на вярност и впери поглед в Хелена, преди да се изправи. Ако преди това му се виеше свят, то тази размяна на погледи не му помогна да си възвърне разума.
Господарят Еббе се приближи накуцвайки и крещейки, че този кльощав гвардеец беше имал незаслужен късмет. Той поиска правото да уреди тази работа с меч.