Без да се усмихва подигравателно, при тези благородни и разумни думи владетелят поклати замислено глава. После направи знак на Суне да се приближи и го попита дали приема победата при тези условия. В съзнанието на младежа препуснаха куп повече или по-малко неразумни отговори. Все пак той успя да се овладее и почтително се поклони, като каза, че за него е чест да му бъде оказана такава милост от най-славния боец, който някога беше виждал.
Без съмнение това беше най-откровената лъжа, която беше произнасял след пристигането си в Нес. След като си беше възвърнал благоразумието, се беше опитал да намери противовес на неразумното си поведение.
Но именно това неблагоразумие спаси малко по-късно кралството. Понеже, макар и ходът на събитията да костваше не един човешки живот, немалко други животи бяха пощадени.
Така за две дълги вечери Суне можа да заеме мястото до Хелена, с короната на победителя на главата си. Това беше достатъчно, за да пламне с пълна сила огънят, който тлееше в тях.
След тези две вечери, през които бяха пред погледите на всички и трябваше да се държат подобаващо, те не само изразиха силата на чувствата си, но и помислиха и за по-земни неща, като това как и кога биха могли да се срещат сами или поне във възможно най-тесен кръг.
Хелена беше дъщеря на краля, а още не бяха решили кой ще бъде неин съпруг. Без съмнение Сверкер се надяваше да я омъжи за Валдемар Победителя. Но шансовете тези надежди да се сбъднат не бяха големи, защото толкова могъщ владетел неминуемо би искал да вземе съпруга от Франкското кралство или от Свещената германска империя. Но докато Валдемар беше ерген не всичко беше загубено.
В най-лошия случай Хелена можеше да сключи брачен съюз с някой Фолкунг или дори някой от рода на Ерик, за да се гарантира мирът в кралството. Докато още нищо не беше сигурно, тя трябваше само да расте и да става все по-хубава. Всъщност баща й трябваше да я изпрати в един от манастирите на фамилията, Врета или "Божия дом", за да я подготви по-добре за сватбата, за която я гласеше. Но той я обичаше прекалено много, за да го направи. Тя му напомняше за едни по-щастливи в много отношения времена, въпреки че сега вече беше крал. Бенедикта, майката на Хелена, беше нежна и приятна жена, докато Ингегерд, новата кралица, беше твърда, груба и жадна за власт като мъж. Щом му роди син, тя започна да използва всеки предлог, за да не го допуска в леглото си. Тя непрестанно му досаждаше, както по повод на празни приказки, така и за интриги, които можеха да костват живота на всички им.
Въпреки това той не би пропуснал да затвори Хелена в манастир, ако знаеше с кого се среща нощем, макар и тези срещи да бяха напълно невинни. Принцесата се беше заклела пред Бог никога да не позволи мъж да влезе в стаята й. Тя беше разположена на върха на източната кула на Нес, чиито покрити с беседкова лоза стени предоставяха на някой дързък младеж възможността да се вмъкне там.
Сигналът, за който се бяха договорили, се състоеше в това тя да постави две запалени свещи на прозореца. След победата си в турнира Суне беше назначен за командир на част от кралската гвардия и следователно имаше основателни причини да се намира нощем на крепостната стена. Достатъчно беше да се престори, че отива да провери хората си.
Дори и да нямаше право да влиза в стаята й, вече беше влязъл в сърцето й. Оставаше на прозореца, докато ръцете му не изтръпнеха от това да стои хванат за лозата.
Нито единият, нито другият искаше да губи надежда и двамата отказваха да приемат, че като кралска дъщеря тя беше предопределена за съпруг с по-знатен произход, отколкото обикновен гвардеец. За тях беше без значение и това, че тя бе от Сверкерите, а той от Фолкунгите. След две седмици Суне най-накрая се осмели да се наведе към нея, за да я целуне и двамата се врекоха във вечна вярност.
Понеже се обичаха с любов, толкова голяма, колкото и отчаяна, Хелена му повери тайни, които щяха да й костват главата заради държавна измяна, ако някой ги беше чул.
Така в една нощ в края на лятото Суне научи, че дните на ярл Ерик и братята му бяха преброени. Кралица Ингегерд беше поискала смъртта им. Тя беше изливала бавно отровата си пред краля, като твърдеше, че знае за това, че четиримата от рода на Ерик чакат удобния момент, за да го убият. Непрестанно виждаше нови признаци на конспирация в Нес.
Накрая Сверкер отстъпи. Четиримата Ерик щяха да бъдат удавени, а техните тела без следи от удари и рани, откарани във Варнхем, където щяха да бъдат погребани. Щяха да кажат, че по време на риболов на езерото Ветерн една от множеството капризни бури, които се завихряха там през есента, им е коствала живота.