Арн обаче си спомни как веднъж, точно когато яздели към съвета на всички готи, който завърши така неблагополучно за воините от страна на Сверкерите, но така успешно за Фолкунгите, бяха обсъждали именно идеята, че сушената риба от Лофотен в Норвегия би трябвало да се пренася в големи количества. Ето че идеята била осъществена.
Арн смяташе, че това е една чудесна новина. Също така намираше за много умно да получават заплащането за сушената риба в чисто сребро, а не в нещо, което има стойност само за суетните. И все пак той се запита доколко добра сделка може да бъде това да доставят желязо в Любек, а на връщане да пренасят стомана вместо да произвеждат стоманата от това желязо, с което вече разполагаха?
Ескил много се радваше на неочакваното разбиране, проявено от брат му, което той изобщо не беше показал, когато отпътува за Светите земи, макар и двамата да се бяха научили на ум и разум от майка им Сигрид. Междувременно бирата на Ескил свърши и той отново стана, отиде до бойницата и извика заповедта си, докато зад гърба му Арн преля повече от половината от своята бира на по-жадния си брат.
Този път двете нови халби се появиха светкавично, защото една прислужница беше останала да чака долу при портата на кулата.
Докато пиеха от новата бира, полупълната халба на Ескил беше отнесена без той да забележи, при което Арн се почувства по младежки доволен, че не беше разкрит, и двамата загубиха нишката на това, което трябваше да бъде доразказано. Всеки виждаше положението на другия и се опитваше да заговори пръв.
— Баща ни и Ерика Йоаршдотер… — започна Ескил.
— Наясно си, че възнамерявам да се оженя за Сесилия! — каза Арн в същото време.
— Не ти решаваш! — отсече Ескил, но веднага съжали и махна с ръка, сякаш искаше да прогони собствените си думи.
— Защо не? — попита тихо Арн.
Ескил въздъхна. Нямаше как да избегне въпроса на брат си, колкото и да му се искаше да отложи както него, така и много други неща за следващия ден.
— Сега, когато се завърна у дома, Бог да благослови завръщането ти, за което не можем да изразим радостта си, картите на масата се промениха изцяло — отговори бързо и леко приглушено Ескил, като че говореше за сделки със сушена риба. — Съветът на родовете решава, но доколкото познавам нашия Биргер Бруса, той ще каже, че трябва да делиш семейното ложе с Ингрид Улве. Тя е дъщеря на Суне Сик и следователно Карл Сверкершон й е дядо по бащина линия, т.е. крал Карл.
— Нима трябва да се оженя за жена, в убийството на чийто чичо участвах! — избухна Арн.
— Точно това е идеята, раните и враждите ще бъдат изличени в името на мира и това става по-скоро с помощта на брачното ложе, отколкото с меч. Така мислим ние. В мирно време слабините на мъжа са по-силни от меча му. Затова Ингрид Улве.
— А ако в такъв случай предпочета меча?
— Не мисля, че някой ще иска да влезе в бой с теб, нито пък ти вероятно. Синът ти Магнус също е на възраст за женене, както и тя. Сигурно ще е някой от вас, но зависи и от това колко сребро ще е необходимо. Не, не се тревожи за това, братко, ние от Арнес ще отговаряме за издръжката на булката.
— Сам ще се погрижа за издръжката. Не бях се замислял за нещо прекомерно голямо освен Форшвик, за който навремето се бяхме споразумели на годежа ми със Сесилия. Споразуменията трябва да се спазват — отвърна тихо и бързо Арн, без и за миг да покаже какво изпитва, въпреки че брат му при всички случаи трябваше да е разбрал.
— Ако ме молиш за Форшвик, едва ли ще ти кажа "не". На първата ни вечер отново заедно не мога да ти откажа нещо, което искаш от мен — продължи Ескил със същия тон, с който биха си говорили двама познати търговци. — Но въпреки всичко бих искал да те помоля да изчакаш с подобно желание до след първия ни ден и първата ни вечер заедно след толкова много години.
Арн не отговори, а изглежда обмисляше въпроса. Изведнъж рязко се изправи и извади три ключа, които носеше на кожена връв около врата си, и се насочи към трите доста тежки сандъка, които първи бяха донесени от колите му в кулата. Когато ги отвори припряно един след друг, силна, златиста светлина изпълни помещението, в което слънчевите лъчи проникваха през отвора на лявата бойница.
Ескил бавно стана от мястото си и заобиколи масата с халбата в ръка. И за радост, и за изненада на Арн, погледът на брат му не изразяваше алчност, докато гледаше златото.
— Знаеш ли колко е? — попита Ескил все едно, че продължаваше да говори за сушена риба.
— Не, не и по нашия начин на пресмятане — отговори Арн. — Приблизително тридесет хиляди безанти или златни динари според франкския начин на пресмятане. Може би това прави три хиляди кюлчета по нашия.