Тогава той й обеща, че ще отиде за нея там, придружен от ескадрон от свои роднини в сини мантии посред бял ден, за да се виждат отдалеч.
Те се прегърнаха, плачейки, после тя се изтръгна от обятията му с дълбока въздишка, преди бързо да се отдалечи в тъмнината.
Пред стените на замъка чакаше малък кораб. Вятърът духаше от юг и така за една нощ той достигна Форшвик.
На зазоряване Суне пристигна във Форшвик облечен като Сверкер, мръсен и раздран. Двамата му придружители бързо напуснаха пристана в посока на север. Никога вече нямаше да стъпят в Нес и нямаше никаква нужда от това. Хелена ги беше възнаградила за цял един живот със златните си бижута.
По това време на утринта нямаше много хора отвън във Форшвик. Но един от учениците, който отиваше към тоалетната, забеляза Суне. Веднага отиде да бие камбаната. Няколко секунди по-късно Суне беше обграден от въоръжени гневни млади хора, които го наричаха предател. Скоро беше завлечен с вързани ръце и крака на мястото, където се събираха в случай на тревога. Там той трябваше да стои на колене, докато чакаха господарят Арн, който идваше, тичайки, наполовина облечен в ризницата си.
Като видя Суне, Арн се закова на място, усмихна се и извади ножа си от пояса. Настана пълна тишина, докато той се приближаваше към Суне и сряза връзките, за да го вземе в обятията си и да го целуне по бузите.
Вече почти всички ученици във Форшвик се бяха събрали, с изключение на няколко закъснели, които идваха на бегом и се обличаха в крачка. Гневът им се беше изпарил и те разменяха въпросителни погледи.
— Помислете над думите на Спасителя, хора от Форшвик! — каза Арн, вдигайки дясната си ръка, за да настъпи тишина. — Не трябва да се доверяваме на външността и никога да не забравяме, че не дрехата прави монаха. Пред вас е Суне, един истински брат, който с риск за живота си беше наш шпионин в Нес, при Сверкер. Именно Суне спаси живота на ярл Ерик и братята му. Благодарение на него те успяха да се укрият при нас и да избегнат смъртта от ръцете на този крал предател. Всички, които са мислили лошо за него, трябва да поискат прошка от Бог и от Суне.
Първите, които дойдоха да прегърнат Суне, бяха Бенгт Елинсон и брат му Сигфрид Ерлингсон. Останалите ги последваха един по един.
Арн заповяда да загреят сауната, да отнесат нови дрехи в цветовете на Фолкунгите, а червените дрипи на Суне да бъдат изгорени. Суне се опита да протестира: той имаше спешни новини и нямаше време да се къпе. Арн поклати глава и отговори, че нищо не може да е спешно до такава степен, че да не се помисли, преди да се поеме на път. Силно се съмняваше, че Суне е напуснал поста си за дреболия, щом беше останал там с риск за живота, след като беше спасил четиримата Ерик.
Суне не се забави в сауната. Дообличаше фолкунгските си дрехи на път за къщата на Арн и Сесилия, благославяйки тихо. Вътре го чакаше току-що изпечен сарацински хляб и овнешки бульон. Господарят Арн и госпожа Сесилия със сълзи на очи го прегърнаха и му пожелаха добре дошъл.
Докато се хранеше, Суне разказа най-важното. Накрая кралят беше узнал, че ярл Ерик и братята му се крият в Елгарос и пращаше там сто въоръжени души, за да ги убият. Ако принцовете наистина бяха там, нямаше време за губене.
Арн поклати тъжно глава. В действителност, по съвет на Бенгт Елинсон, бяха изпратили четиримата братя да се укрият в Елгарос, защото наблизо нямаше Сверкери, и бяха помислили, че кралят по-скоро ще търси към Ериксберг на юг. Освен това, когато беше пристигнал във Форшвик, Ерик беше имал присъствието на духа да довери на Арн насаме, че Суне ги беше предупредил. На никого другиго не беше споменал и дума. Арн му беше разкрил, че Суне никога не е преставал да бъде техен човек, въпреки че в Нес беше облякъл червената мантия. Ерик беше разказал на Арн и за странния начин, по който Суне се беше постарал да остане незабележим. За това щяха да говорят по-късно, защото беше време да тръгват.
Същата сутрин три ескадрона, две леки конници и една тежковъоръжена, напуснаха Форшвик. Докато правеше преглед преди заминаването им, Арн накратко ги предупреди, че не става дума за упражнение: точно това беше войната, за която се бяха подготвяли. Тренировъчните мечове бяха заменени с истински, върховете на стрелите вече не бяха покрити, а копията вече не бяха с топки на върховете, а с тройни стоманени остриета.
Успехът може би щеше да е на тяхна страна, ако се бяха задоволили с леката кавалерия, вместо да вземат и тежката, която ги забави. Но винаги е по-лесно да се вземат добрите решения впоследствие.