Ерик й изглеждаше по същия начин, когато го видя да се връща, подкрепяйки ридаещата си и съсипана майка, която й повери сякаш беше дете. Той издърпа Арн настрана, за да се разберат с няколко думи кога и как ще стигнат до Рисеберя.
Същият ден траурното шествие потегли. Повечето от участвалите в експедицията до Елгарос останаха във Форшвик. Арн смяташе, че словоохотливостта, с която разказваха за победата си, щеше да бъде неуместна по време на погребението. Тези, които останаха на място, сформираха три ескадрона. Шестимата произведени в рицари от Ерик също пътуваха, както го изискваше рицарската им чест.
Принцовете бяха погребани в Рисеберя, а за покоя на душите им Ерик остави солидна сума, взета назаем от Арн и Сесилия Роса. Що се отнася до Бланка, тя остана в манастира, когато кортежът тръгна обратно за Форшвик. Никой не знаеше колко време щеше да остане там. Дори тя не знаеше.
Сред Фолкунгите и рода Ерик настъпи голямо оживление през есента и началото на зимата. Ярлът замина за Норвегия, за да се опита да набере там войници. Ескил, Торгилс, Арн и Магнус Монешьолд направиха голяма обиколка на Свеаланд, където новината за недостойното убийство на принцовете предизвика яростен гняв. В действителност свеите считаха рода на Ерик за свой кралски род. За да се осигури добра реколта, всяка година в полята на Упланд правеха процесия с мощите на свети Ерик. На сбора при камъните на Мора[11] близо да Източен Арос свеите единодушно обявиха, че са готови да се вдигнат на оръжие. Съюзниците им Фолкунги успяха да ги разубедят, защото подобна армия със сигурност имаше нужда от по-добър терен от есенната кал, за да се възползва по-добре от способностите си, както изключително дипломатично подчерта Арн. Знаеше, че воините свеи нямаше да са по-ценни от датските конници. След дълги обсъждания накрая решиха, че напролет, между празниците на света Гертруда и на светата Дева, свеите ще се присъединят към съюзниците си в Биелбо.
На връщане към Форшвик Фолкунгите се спряха в Ескилсуна, където Арн посети хоспиталиерите, облечен в тамплиерската си мантия. Дори и да се беше надявал да намери рицари, бързо беше разочарован. Там братята се посвещаваха преди всичко на грижи за болни и той трябваше да се откаже от всяка надежда да получи подкрепление от най-добрите воини в света, като се изключат самите тамплиери. Той беше много добре и любезно приет от братята, които бяха показали почти същите умения като сарацините в грижите за двамата ранени, които щяха да могат да яздят през пролетта.
След Нова година съветът на Фолкунгите се събра в Арнес. Присъстваше и завърналият се от Норвегия Ерик. Беше разочарован, защото норвежците бяха започнали отново да се бият помежду си и бяха доста заети в собствената си страна. Все пак донесе поздрав от Харалд Ойстенсон, който сега беше ярл на Биркебените в Нидарос и господар на обширно имение. Харалд беше обещал, че когато победи, той и неговите хора ще им се притекат на помощ. Все пак такова обещание беше твърде несигурно.
Преди събранието Ерик, който не беше идвал в Арнес от много години, обиколи крепостта с Арн. Не спести похвалите си за впечатляващите крепостни стени, но те го караха и малко да мечтае. Когато Арн откровено го попита какво има предвид, той отговори, че вече беше очевидно, че Фолкунгите са по-силни от другите. Конниците, които Арн беше обучил във Форшвик и които лесно бяха победили два пъти по-многоброен враг, само подсилваха това впечатление. Тогава как можеше той, който беше просто първият от рода на свети Ерик, да не се надява един ден да сложи короната на баща си на главата си?
Арн не взе насериозно тези думи и ги разсея, като отговори, че ако Ерик си избере добър главнокомандващ, част от грижите му ще изчезнат. Ярлът не разбра шегата и каза, че е смятал, че именно Арн заема това място.
— Наистина — отговори Арн със смях и постави ръка върху рамото на Ерик. — Със сигурност не си забравил клетвата, която си дадохме край смъртния одър на баща ти. Аз съм ти главнокомандващ, а за мен ти вече си крал. Заклех ти се.
— А защо не вземете веднага властта вие самите, Фолкунгите, и без това сте на една ръка разстояние? — попита ярлът не особено сигурен.
— По две причини — каза Арн. — Първо, защото сме се заклели да се бием за твоята корона, а Фолкунгите имат навика да удържат на думата си. Освен това защото свеите са на твоя страна, а не на наша. Техните брадви и необикновените им конници може би никак не се плашат от датчаните. От моя страна не се съмнявам в тяхната храброст, а те са и многобройни.
11
Свеите избират краля си именно в равнината Мора, разположена на около десет километра от Упсала. Всеки път името на избраника било изсичано в камък. Именно тази сбирка от гравирани камъни наричат Mora stenar. — Б.пр.