Хората от Форшвик приближиха бавно, на достатъчно разстояние, така че да са сигурни, че ще достигнат целите си. Не се целеха в облечените с ризници конници, нито в щитовете им, а в конете. Всяко уцелено в корема животно беше обречено, а ездачът му ставаше пехотинец. Заради трудния терен датчаните не бяха сложили тежките метални ризници на конете си.
Тази атака предизвика нов пристъп на ярост в тях и те разгънаха сто конника, въоръжени с копия, за да преминат в контраатака.
Тогава сякаш мъжете от Форшвик се уплашиха и поколебаха, преди да избягат. Датските конници веднага атакуваха. Така те бяха принудени да се отдалечат все повече и повече от останалата група и след като изхабиха повечето си сили, както и тези на конете си, окапаха един след друг. Мъжете от Форшвик се обърнаха, разделиха се на две и обградиха датските рицари, след това ги обсипаха със стрели, които пронизваха ризниците им. Убиха и раниха голяма част от тях преди да се оттеглят отново пред приближаващите подкрепления от по-голямата част на вражеската армия. Все пак не успяха да ги примамят достатъчно надалеч, за да ги унищожат.
Не беше мразовито в онзи ден. За датските конници мокрият тежък сняг беше проклятие, а за мъжете от Форшвик — благослов.
В следващите дни врагът премисляше повече, преди да атакува. Нито от едната, нито от другата страна нямаше нападение — това напълно удовлетвори Арн.
Датчаните не останаха дълго в Скара и разграбиха умерено града, преди да продължат пътя си на югоизток. Дори не се спряха в Аксевала, което показваше, че истинската им цел бяха Ветерн и Нес. По пътя им се намираше Лена, която по съвет на Арн Биргер Бруса беше укрепил, не без да роптае срещу разходите. За да контролират пътя към Нес, датчаните трябваше или да превземат крепостта, или да я обсадят. Значи там щеше да се състои решителната битка. Трябваше съгласуване, за да се постави клопка за цялата датска армия. Арн изпрати четирима конници в Биелбо, за да предупреди, че свеите и готите трябва да се стекат към Лена.
Беше настанал часът конницата на Форшвик сериозно да забави хода на датската армия, за да даде време на своите да се съберат.
Сменяйки тактиката, мъжете от Форшвик убиха стотина бивола и други дойни животни, а после запалиха фуража на неприятеля. Накрая отрязаха обратния път, за да попречат на тези, които бяха тръгнали към Скара за нови животни.
Когато тежката датска конница беше изпратена назад, за да пази групата, Арн веднага разгърна своята към авангарда и се прицели в знаменосците и конете им. Датчаните вече се пазеха от преследване на атакуващите ги.
На всеки три дни Арн изпращаше по един ескадрон във Форшвик, където да превържат раните на хората, да поправят бронята на конете, да наточат оръжията, а бойците да си починат, докато друг ескадрон ги замества. През седмиците, в които те ежедневно нападаха датчаните, успяха да ги забавят и изнервят, така че те да прибързат да нанесат решителен удар. Хапещият студ навярно също ги подтикваше да спечелят решително боя или да се устремят през ледовете на Ветерн, за да стигнат до Нес.
Нощите ставаха все по-мъчителни, а снегът позволяваше да се придвижват тихо, дори и на кон. Хората от Форшвик се приближаваха под наметалото на мрака. Светлината от огъня, край който се топлеха датските войници, не им даваше възможност да видят летящите към тях стрели.
Когато врагът беше на един ден път от Лена, преследвачите му внезапно изчезнаха. Но следите им ясно водеха към това място, което кралят и хората му познаваха добре. Изглеждаше сякаш свеите и готите най-накрая се готвеха да се бият като мъже на честта.
И наистина, цялата армия на свеите, съставена от три хиляди пехотинци, и конниците на Фолкунгите се бяха групирали край Лена.
От всички ферми бяха дошли повече от три хиляди крепостни, коняри, селяни, управители, ковачи и дори домашни слуги. Повечето бяха донесли лъковете си и по пет стрели. Тези, които имаха нужда от нови тетива или лък, от други стрели, само трябваше да ги поискат.
Хората от Форшвик бяха сто и петдесет, от които една трета — тежка кавалерия, а останалите — лека. Разполагаха също с двеста арбалетчици от Арнес, от Биелбо и от други ферми на Фолкунгите, както и със сто човека с тежки щитове и рицарски копия.
Когато датската армия приближи Лена, Фолкунгите, свеите и малцината от рода на Ерик, които бяха успели да заобиколят врага, застанаха над долината, близо до Хьостенабергет. Тежката кавалерия беше на първа линия, най-вече за да предизвика датчаните да настъпят в привидно лесно нападение. На втора линия беше леката кавалерия, а зад нея стена от щитове и копия. След това идваха двестате арбалетчици и пехотата, съставена от цялата кохорта ревящи и жадни за бой упландци и други свеи.