Този път, когато отчаяно бяха застанали край пътя и бяха отправили последните си молитви към Божията майка и Свети Себастиан за чудотворно спасение, дълбоко в себе си изобщо не бяха вярвали, че то може да се случи.
В този момент на безнадеждност господарят Арн ги беше открил. Той пристигна с малка свита от Дамаск, яздейки невероятно спокоен, въпреки че местността гъмжеше от сарацински разбойници, с убеждението, че бялата тамплиерска мантия щеше да го защити от всяко зло. Арн веднага ги позна, защото ги знаеше от техните магазини и работилници в Дамаск, което точно тогава изглеждаше и непонятно, защото никой рицар тамплиер не биваше да се връща жив от Дамаск.
Без да губи време, Арн им беше предложил закрилата си срещу това да му служат за период не по-кратък от пет години и освен това да го придружат до родината му на север.
Братята нямаха голям избор. Господарят Арн от своя страна по никакъв начин не ги беше карал да очакват друго, освен тежко и опасно пътуване и трудна, в началото дори мръсна, работа при пристигането. Въпреки това нищетата, която видяха в тази забравена от Бога северна страна беше по-лоша, отколкото можеха да си представят и в най-мрачните си и измъчени от морска болест моменти.
Точно сега нямаха ни най-малка възможност да нарушат споразумението. Следователно ги очакваха четири години усилия, потиснатост и мръсотия, ако можеха да изключат годината, която отне пътуването. В тази връзка договорът им не беше съвсем ясен.
В палатковия лагер пред ниската, ронеща се стена беше въведен известен ред. За да бъде по-лесно, лагерът беше разделен на две части — едната за мюсюлманите, другата за християните. Несъмнено всички те бяха делили тесния кораб в продължение на повече от година, но тъй като часовете за молитва бяха различни, нощем наставаше голямо препъване, когато мюсюлманите ставаха да се молят, а християните спяха, и обратното.
Горе от крепостта млади жени бяха донесли големи наръчи козя кожа, които гостите първоначално приеха с голяма радост, защото вече знаеха, че нощите в Скандинавския север са студени. Някой обаче скоро забеляза, че топло предложените им кози кожи бяха пълни с въшки, и смеейки се едни на други за неблагочестивите думи и неблагодарни подмятания, вярващи и неверници застанаха рамо до рамо, за да изтупат въшките от кожените завивки.
Странно беше как младите жени, някои от които много красиви, идваха при непознатите мъже без да се срамуват, гологлави и с оголени ръце. Един от английските стрелци с лък беше ощипал на шега млада, червенокоса жена по дупето, но тя въобще не изглеждаше ужасена, а просто ловко и пъргаво като газела се изплъзна от грубите ръце, които се протягаха след нея.
След това двамата лекари неверници изкрещяха нещо на стрелеца на език, който той изобщо не разбра. Братята Вахтиян с преголямо удоволствие му преведоха и казаха, че са на същото мнение и всички в лагера бързо се съгласиха, че в една толкова чужда и странна страна човек трябва да бъде внимателен отначало, особено с жените, докато не разбере какво е добро и лошо или законно и незаконно. Ако въобще този див народ имаше някакви закони.
Вечерта, точно преди времето за молитва, господарят Арн слезе сам до лагера. Отначало никой не го позна, защото изглеждаше много по-дребен. Той беше свалил тамплиерската мантия и туниката и вместо това носеше сини, леко избелели дрехи, които висяха отпуснато около тялото му. Освен това беше обръснал брадата си и сега кожата на лицето му беше кафеникава по средата и бледа по краищата, което го правеше да изглежда хем като мъж, хем като момче, въпреки че белезите от войната личаха повече, отколкото когато беше с брада.
Независимо от това господарят Арн събра всички мъже със същата самоувереност както през времето на цялото пътуване и те веднага мълчаливо застанаха около него. Той им заговори както обикновено първо на сарацински език, от който повечето християни не разбираха много.
— В името на Всеопрощаващия, скъпи братя — започна той — всички вие сте мои гости, вярващи и неверници, и изминахте дълъг път заедно с мен, за да градите мир и щастие — нещо, което го нямаше в страните отвъд морето. Сега се намирате в чужда страна с много обичаи, които биха наранили честта ви. Затова тази вечер след молитвата ще има две празненства, едно тук, сред палатките, и едно горе, в къщата. Там горе ще има много храни и питиета, за които Пророкът, благословен да е, е изразил неодобрението си. Тук долу нищо нечисто няма да бъде поднесено в чиниите ви, имате думата ми на емир. Когато храната ви бъде поднесена, ще я благословите в името на Този, който вижда и чува всичко, и спокойно ще й се насладите.