Както винаги, господарят Арн повтори почти същото на езика на франките, но с правилното наименование на Бог и без да споменава за пророк. Марк и Яков, които говореха и арабски, и четири-пет други езика, се подсмихнаха съзаклятнически един на друг, когато, както обикновено, чуха едно малко по-различно представяне на нещата на езика на франките.
След това господарят Арн помоли да дотъркалят едно буре с вино, извика християните при себе си и всички се поклониха един на друг, преди да се разделят и всеки да отиде на подходящото празненство.
Процесията от гостите християни тръгна нагоре към голямата зала и по средата на пътя беше посрещната от шест въоръжени мъже, които ги наобиколиха като почетна стража.
На портата към мрачната, плашеща постройка с прераснала по покрива трева ги чакаше една жена в лъскави, червени дрехи, които нищо чудно да бяха донесени от отвъдморските страни. Тя носеше златен колан със сини камъни и синя мантия на раменете си като тази, която Арн беше наметнал. На главата си беше сложила малка шапчица с връзки, но тя изобщо не покриваше дългата й коса, която висеше на гърба й, сплетена на дебела плитка.
Жената вдигна в двете си ръце един самун хляб, извика една прислужница със съд, чието съдържание никой не можа да види, и произнесе благословия.
Господарят Арн се обърна и преведе, че всички бяха добре дошли в Божието име и че този, който влиза, трябва първо да докосне хляба с дясната си ръка и после да бръкне с пръст на тази ръка в съда със сол.
За Харалд Ойстенсон, който вървеше пръв от гостите християни, все още облечен с черната си туника на рицар тамплиер и черно наметало, този обичай не беше непознат. Марк и Яков, които вървяха след своя приятел "Аралд д'Ойстин", както понякога на шега произнасяха името му на франкски без той да се засяга от това, направиха същото, но прошепнаха престорено сериозно към опашката след тях, че солта изгаряла като огън и може би била омагьосана. Затова тези, които идваха след тях, бръкваха с пръст в солта много набързо и внимателно.
Но щом влязоха в дългата зала, братята Вахтиян бяха връхлетени от чувство за омагьосаност. Вътре почти нямаше прозорци и щеше да е съвсем тъмно, ако не бяха големият огън от цепеници в далечния край на стаята, катранените факли, които пламтяха в железните поставки по стените, и восъчните свещи на дългата маса, разположена по протежение на една от стените. Ноздрите им се изпълниха с мирис на пушек, катран и силна миризма на печено.
Господарят Арн разположи гостите си християни по средата на дългата маса и после отиде от другата й страна и се настани далече в дясно на нещо, което приличаше на езически трон с драконови глави и непознати виещи се елементи, подобни на змии. Пред него седна жената, която ги посрещна със сол, а от другата й страна беше мъжът, който приличаше на бъчва и беше по-големият брат на господаря Арн, а оттам и мъжът, когото или ще подиграваш, или ще превърнеш в свой враг.
Когато гостите християни и техните домакини се настаниха, дойдоха дванадесет мъже в същите сини туники като тези на господаря Арн и брат му и седнаха от двете страни на масата след почетните места и гостите. Горната половина на масата остана празна, тук очевидно се събираха два пъти повече гости.
Господарят Арн каза молитвата преди ядене на латински, така че само едрият, стар монах можеше да я избърбори заедно с него, докато всички останали седяха с прилежно наведени глави и сключени ръце. След като господарят Арн и монахът изпяха на два гласа една кратка благословия от Псалтира, жената се изправи между двамата братя и плесна силно три пъти с ръце.
Тогава двойната врата в далечния край на залата се разтвори и една странна процесия влезе вътре: най-напред един ред девойки със сресани коси и бели ленени рокли, които по-скоро показваха, отколкото скриваха тяхната привлекателност, всички с горящи катранени факли в ръце. Следваха ги мъже и жени също в бели дрехи, с тежки съдове с бира и големи димящи подноси с месо, риба, зеленчуци и различни видове кореноплоди, една част от които гостите можеха да разпознаят, но също и такива, които бяха непознати за тях.
Господарят Арн раздаде големи стъклени чаши, които бяха по-безформени от чашите в страните отвъд морето; той отдавна знаеше кой каква трябваше да получи. На брат Гилберт му беше дадена чаша като тези на братята Вахтиян и моряка Тангуи. Самият господар Арн взе една чаша, която постави пред мястото си с прекалено явно движение, докато се шегуваше на езика на франките, че това било за защита от магии в скандинавската бира. Тогава норвежецът запротестира на висок глас, преструвайки се на ядосан, и жадно сграбчи халбата, която се пенеше пред него, но господарят Арн го спря с едно махване на ръка. Очевидно беше, че още никой не биваше да започва да яде или да пие, макар че молитвата вече беше казана и благословията беше изпята над храната.