Нещо подобно ставаше сега. Когато всички пристигнаха във Форшвик, всеки можеше да надава вик за молитва, когато си поиска, но ако това продължеше дълго в Арнес, сигурно щеше да стане трудно да се отговаря уклончиво на въпросите и с думи прости да се обяснява, че в Светите земи любовта към Бог е поела по необясними пътища в човешкото съзнание. Вероятно нямаше да е достатъчно и обяснението, че тези мъже са роби, и затова не могат да бъдат смятани за врагове повече от конете и козите.
Скоро молитвите там долу щяха да свършат, време беше да се захващат с работата за деня. Арн почувства как кръвта пулсираше в слепоочията му, когато слезе по тесните, вити стълби на кулата.
Долу в лагера се оказа, без това ни най-малко да изненада Арн, че всички, които са почивали през нощта в палатките на правоверните, бяха станали, а в палатките на християните всички все още спяха, при това някой хъркаше толкова силно, че беше непонятно как другарите му до него понасяха неприятния шум. Правоверните бяха навили килимчетата, върху които се молеха, и бяха сложили на огъня вода, за да си сварят сутрешното кафе. Двамата лекари първи го видяха да идва, изправиха се веднага и го поздравиха с "мир тебе".
— Мир и на вас, Ибрахим Абд ал-Малик и Ибн Ибрахим Юсуф, вие, които тук, в земите на неверниците, трябва да носите имената Авраам и Йосиф — отвърна на поздрава им Арн и се поклони. — Надявам се, че храната в моя дом е била вкусна?
— Агнешкото беше тлъсто и вкусно, а водата — много студена и прясна — отговори по-възрастният от двамата.
— Радвам се — отвърна Арн. — Тогава е време за работа, съберете братята!
Скоро странна процесия от непознати мъже, които сочеха, жестикулираха и спореха, обиколи стените на Арнес. Ако за нещо се съгласяха веднага, то друго трябваше да се проучи, преди да стигнат до определено мнение. Изискваше се голяма прецизност, за да се построи крепост, която да не може да бъде превзета при атака на неприятели. Почвата край стените трябваше да бъде проверена чрез пробни изкопи, имаше много за измерване и пресмятане, а и многото водни пътища около Арнес трябваше да бъдат измерени и старателно проучени, за да може да се вземе решение как да бъдат направени новите ровове. Мочурищата, които разделяха крепостта, разположена на провлака, от вътрешността на страната, бяха голямо преимущество и беше важно да не се пресушават или неволно да се прокопават. По вида на почвата можеше да се съди, че би било невъзможно да се довлачат обсадни кули или катапулти, всичко по-тежко неминуемо щеше да потъне в блатистата почва. Важна част от защитата на крепостта следователно беше самата природа, такава, каквато Този, който вижда и чува всичко, я беше създал.
Когато Арн реши, че е обяснил достатъчно добре своите идеи и желания, нещата, които майсторите строители тепърва щяха да изпробват и изчисляват, той заведе двамата лекари при малката готварница, където беше настанен баща му, и по пътя им втълпи, че тук на север те се казваха Йосиф и Авраам и нищо друго. В края на краищата имената бяха същите както в Библията, така и в Светия Коран, само произношението се различаваше. Двамата лекари кимнаха мълчаливо, че са разбрали или че са приели това.
Както очакваше, баща му вече беше буден, когато влязоха в помещението му. Господарят Магнус се опита да се надигне на здравия лакът, но той поддаде и Арн се завтече да му помогне.
— Изкарай тези странници навън за малко, трябва да се изпикая — рече господарят Магнус и душата на Арн се изпълни по-скоро с радост от това, че чува баща си да говори членоразделно, отколкото с възмущение от грубия начин, по който ги поздрави за добро утро. Той помоли лекарите да излязат за малко и после по нареждане на баща си намери гърнето и непохватно му помогна да се справи с неудобството.
Когато свършиха, Арн вдигна баща си на стола с драконовите орнаменти и помоли лекарите отново да влязат. Те подновиха прегледа от предния ден и от време на време съобщаваха неща на Арн, които той превеждаше, макар и да премълчаваше повечето изискани фрази и подбрани любезности, с които арабският език понякога прекаляваше.
Господарят Магнус беше сполетян от последствията на това, че в мозъка му се беше образувал съсирек. Щом това състояние не беше довело до моментална смърт, което можеше да се случи, значи имаше надежда. Някои неща се бяха оправили напълно, други почти, а трети така добре, че почти не се забелязваха. Нямаше нищо общо със загуба на разсъдъка, само невежите си мислеха така.