Но да се върнем на крепостта Бофор. Тя беше, разбира се, една от най-силните в света, но пък се намираше в страна, където се налагаше да се защитава от най-силните войски. Би отнело десет години, за да се построи такава крепост в Арнес и би коствало много допълнителна работа без полза. Или, както Арн поясни с многозначителен поглед, отправен към Ескил, ненужно много сребро. Такава война като в Светите земи, с такива войски нямаше да започне в близост до Арнес.
Арн изтри с крака си рисунката на Бофор и започна да рисува Арнес такава, каквато щеше да стане, със стена, която заграждаше повече от двойно по-голямо пространство, отколкото в момента. Цялата външна част на провлака щеше да бъде укрепена, а там, където преминаваше в мочурище, щеше да бъде направена нова порта, само че по-високо в стената. В такъв случай трябваше да се построи и също толкова висок подстъп от камък и пръст с ров между стената и края на моста от другата страна. Така никой нямаше да може да докара стенобойни машини до портата, защото колкото и здрава да я направеха, тя все щеше да е по-слаба от каменните стени. Порта на нивото на земното равнище като настоящата би била равнозначна на това да поканиш враговете на празненство по случай бързата им победата.
Ако всичко това се направеше както трябва, увери го Арн, той щеше да бъде в състояние с по-малко от двеста души зад стените на крепостта да защитава Арнес срещу която и да е северна армия.
Тогава Ескил го попита за опасността от пожари и монахът и Арн кимнаха, че това беше един умен въпрос. Арн направи нова рисунка и описа как дворните площи зад стените щяха да бъдат облицовани с камъни и всички торфени покриви щяха да бъдат заменени с покриви от плочи. Всичко, което можеше да гори, щеше да бъде подменено с камък или в случай на обсада покрито с волски кожи, които непрекъснато щяха да се поддържат влажни.
Дотук това беше отбранителната страна на нещата, продължи Арн възбудено, като видя, че действително е приковал интереса на Ескил. Но тъй като Ескил не разбра какво имаше предвид, Арн трябваше да прекъсне обясненията си и да обсъди плана с монаха. Разбраха се да кажат, че това е тази част от защитата, когато не се предприемат действия, човек просто се защитава.
Другата част беше сам да нападнеш. Това се правеше най-вече с помощта на конница и то много преди враговете да са започнали обсада. А да докараш войска за обсада пред Арнес си беше голямо и изискващо време начинание. По пътя натам вражеският отряд през цялото време щеше да бъде нападан от конници, по-бързи от техните собствени и това щеше да намали както желанието за битка на враговете, така и силите им. Когато изминеше около седмица от началото на обсадата и вниманието на враговете отслабнеше, портата на крепостта щеше изведнъж да се отвори и конници в пълно бойно снаряжение да се втурнат навън и да отнемат в пъти повече животи, отколкото са загубили. Арн прокарваше дълбоки линии с камата в земята.
Ескил се увличаше все повече и повече в разказа за това как различни войни се водеха в други страни освен скандинавските. Той тълкуваше мисълта на Арн, разсъждаваше, все едно, че това, което вече се беше случвало по света, рано или късно щеше да се случи и в Западна Готаланд. Следователно най-добре би било човек да научи новите неща и да се сдобие с тази сила преди враговете си. Но как щеше да бъде направено всичко това, като изключим строенето? Арн му отговори, че първото необходимо нещо бяха познанията. Той самият, както и много от пътуващите с него гости, притежаваха тези познания.
Второто нещо бяха парите. По начина, по който бяха устроени войните по света, най-силен беше този, който имаше най-много пари. Една конна армия не живееше само на въздух или вяра, макар и двете да бяха необходими, а на запаси, които трябваше да се купят, и оръжия, които също трябваше да се купят. Войната в новите времена беше повече търговска сделка, отколкото желание на роднини да защитават живота и собствеността на роднини. Зад всеки мъж в пълно бойно снаряжение и ризница стояха сто души, които отглеждаха житото, караха волските коли, горяха дървени въглища за ковачниците, ковяха оръжия и доспехи, пренасяха ги през моретата, строяха корабите и ги управляваха, подковаваха конете и ги хранеха, а зад всичко това стояха пари.