А какви бяха те сега? На него му се бяха случили много неща през тези двадесет години война. Също толкова много, само че от различен характер, сигурно се бяха случили и на нея през тези двадесет години изкупление в манастира "Божия дом", подчинена на игуменка, за която му бяха разправяли, че била отвратителна жена.
Щяха ли изобщо да се познаят?
Той се опита да сравни мъжа, който представляваше сега, с момчето, което е било на седемнадесет години. Очевидно разликата в тялото беше голяма. Докато като млад вероятно е имал красиво лице, то сега със сигурност не беше особено красив. Половината от лявата му вежда заедно с бузата и слепоочието представляваха един голям, бял белег, получен в часа на голямото поражение при Хатин, мястото на вечен позор и проклятия. По останалата част от лицето си имаше не по-малко, а може би дори повече от двадесет бели белега най-вече от стрели. Нямаше ли една жена от приветливия и мирен манастирски свят на Дева Мария да обърне гръб с отвращение на такова лице и на убеждението в това, което лицето говореше за мъжа?
Щеше ли наистина да я познае? Да, беше убеден, че щеше да го направи. Той се успокояваше с това, че неговата мащеха Ерика Йоаршдотер беше само с няколко години по-възрастна от Сесилия и той я беше познал веднага, както и тя него още отдалече.
Но най-много се безпокоеше за това какво щеше да й каже, когато се срещнат. Сякаш съзнанието му се заключваше, щом се опиташе да измисли красиви думи за първоначален поздрав. За това трябваше да потърси утеха и съвет от светата Дева.
Пътуваха нагоре по река Тидан, срещу течението и с осем гребци. Арн седеше самотен на носа и се взираше надолу в тъмните води, където виждаше образа на покритото си с белези лице. В средата на плоскодънния речен кораб, който прекарваше целия си живот нагоре-надолу по тази река, стояха конете им. Арн беше убедил Ескил, че за това пътуване не бяха нужни стражи, защото той самият и Харалд носеха със себе си пълното си бойно снаряжение, лъковете си и много стрели. Няколко стражи скандинавци нямаше да са от кой знае какво значение, а само щяха ненужно да заемат място.
Ескил го пробуди от мечтанията му, като внезапно сложи ръка на рамото му. Когато Арн потръпна от докосването, Ескил добре се посмя, че това му бил стражът, който бдително щял да наблюдава от носа. Той му подаде парче пушена шунка, което Арн отказа.
— Приятно е да се пътува по реката през един красив летен ден — рече Ескил.
— Да — съгласи се Арн и се загледа във върбите и елшите, чиито клони се влачеха по слабото течение — дълго мечтах за това, без да знам дали някога ще мога да го видя отново.
— Дойде време да поговорим за някои лоши работи — каза Ескил и седна тежко на мястото за гребеца до Арн. — Наистина е тъжно да се разказват такива неща…
— По-добре да го кажеш сега, отколкото по-късно, при всички случаи трябва да се каже — каза Арн и се изправи от полулегналото си положение върху перилото на кораба.
— Ти и аз имахме брат. Имаме две сестри, които вече са омъжени, но брат ни, който се казваше Кнут, бе убит от един датчанин, когато беше на 18 години.
— Тогава нека за първи път да се помолим заедно за душата му — предложи Арн.
Ескил въздъхна, но се присъедини. Молиха се много по-дълго, отколкото Ескил намираше за необходимо.
— Кой го уби и защо? — запита Арн, когато вдигна поглед. На лицето му бяха изписани много по-малко скръб и гняв, отколкото Ескил очакваше.
— Датчанинът се казва Еббе Сунесон. Беше по време на ергенски гуляй, когато една от сестрите ни щеше да се омъжва, случи се в Арнес.
— Значи сестра ни се е омъжила в род на Сверкери и датчани? — попита Арн безизразно.
— Да, Кристина е съпруга на Конрад Педерсон в района на Роскиле.
— Но как е станало? Как може шега на ергенски гуляй да завърши със смърт.
— Сам знаеш, че обстановката може да се разгорещи… Имало е много бира, както и друг път, младият Еббе Сунесон се перчел какъв майстор на меча бил и смятал, че никой не би дръзнал да размени няколко удара с него. По принцип, който говори така при буре с бира, мами по-често самия себе си, отколкото другите. Но в случая с този Еббе било различно, той се оказал наистина добър с меча. Сега е част от стражата на датския крал.
— А този, който се е оставил да бъде подлъган, е бил нашият Кнут ли?
— Да, Кнут не ставал за двубой с меч, той бил като мен или като баща ни, но не така добър като теб.